Какво може да обедини испански миньори, гръцки лекари и британски чиновници? Еврократи и фермери, професори и пенсионери?
Кое може да накара полски кметове и общински служители да се отправят на 200-километров протестен поход при сняг и минусови температури, стотици хора да спят седмици наред в палатки пред финансови и държавни институции, а журналисти масово да напускат редакциите?
През изминалата година недоволството обедини Европа много по-силно от политическата реторика, а страхът за бъдещето изкара на улиците стотици хиляди хора, разпалвайки протестна вълна с мащаб, непознат за Западна Европа от големите студентски протести в края на 60-те години, а за Източна - от сриването на комунизма в края на 80-те.
Едва ли гражданите от четирите краища на Стария континент са се чувствали по-свързани помежду си при други обстоятелства, споделяйки толкова проблеми и опасения, както и решимостта да отстояват своите позиции.
Лошата новина
Обединеното европейско недоволство е насочено към решенията на ЕС и политиката, която националните власти следват по препоръка или нареждане от Брюксел.
Първоначално абстрактните формулировки като "мерки за икономии", "консолидиране на бюджетите" и "фискална дисциплина" постепенно се изпълниха с болезнено съдържание - увеличаване на данъци, повишаване на пенсионната възраст, свиване на бюджетите за здравеопазване, образование и социално осигуряване, премахване на държавни субсидии за цели сектори като миннодобива, либерализиране на браншове като таксиметрови превози и фармацевтика, поскъпване на основни услуги.
Същевременно все повече европейци осъзнаха, че финансовата и дългова криза на Стария континент вече пряко (и неблагоприятно) засяга начина им на живот и прибегнаха
до оръжие, чиято мощ е определяща за европейския светоглед: Vox populi, vox dei*.
Дали обаче то подейства? Най-мащабните протести обхванаха южноевропейските страни, които бяха и най-засегнатите от кризата и принудени да въвеждат най-строги ограничения и сурови реформи.
За Гърция, Италия, Испания и Португалия дните на общонационални демонстрации и стачките, продължаващи денонощия, се превърнаха в обичайна новина, "Възмутените" - в неизчерпаема тема за медиите, а блокирането на парламенти и хвърлянето на всякакви зеленчуци по министерства - в често практикуван спорт.
Преди да се отправите на път някъде из Европа, най-добре е да проверите съобщенията за призиви на синдикати към стачки, за да се подготвите (доколкото е възможно) за транспортния хаос.
Самолети, влакове, пристанища, метро, таксита, тирове и градски транспорт - поскъпването на горивата и реформи, изразяващи се най-често в съкращаване на работни места и по-неблагоприятни условия на труд, подтикнаха служителите в транспортния бранш в редица страни да стачкуват, блокирайки движението в столици, по вътрешни и международни маршрути.
Протестната буря не пощади и сърцето на Обединена Европа Брюксел освен символ на европейското единство стана и сцена на масови протести.
Градът бе газен от трактори, заливан с мляко, блокиран от недоволни от белгийската или общоевропейска политика.
Нерядко избухваха сблъсъци между разпалени демонстранти и полицията, които превърнаха множество европейски градове в бойни полета и завършиха с арести и стотици ранени. Поредица от самоубийства заради икономически проблеми най-вече в Южна Европа пък шокира политици, медии и граждани.
Недоволството прие форми, които са и по-опасни от политическа гледна точка от демонстративния гняв. В Холандия - един от северните бастиони на стабилността - заради мерките за икономии се стигна до правителствена криза и сложни политически ходове.
Радикалните партии навсякъде засилват позициите си, недоволството от налагания от държавите курс катализира сепаратистки тенденции в райони, които исторически са склонни към центробежни сили.
Конституционният съд на Германия пък бе залят от хиляди жалби срещу Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) - инструмента, който би трябвало да допринесе за разрешаване на финансовите проблеми и чието влизане в действие се забави с месеци.
Бурно изразеното несъгласие на европейските граждани с действията на управниците им не само пълни новинарските емисии, но и повдига сериозни въпроси за икономическите и социални перспективи, за демократичността на европейската система и бъдещето на европейския социален капитализъм.
Разбира се, всички, включително и синдикатите, са съгласни, че нещо трябва да се промени, държавните финанси да се стабилизират, а основните обществени системи - да бъдат реформирани. Става обаче все по-ясно, че икономиите не са панацея.
Дори Оливие Бланшар, главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ), организацията, която е в Тройката кредитори, налагащи политиката на икономии срещу отпускане на помощни програми, призна, че плановете за понижаване на бюджетните дефицити и държавните разходи водят до свиване на икономиката. Безработицата достигна рекордни равнища.
Почти всеки втори млад човек в редица страни не може да си намери работа
Еврозоната е в рецесия, ЕС все по-отчетливо минава "на две скорости", разделението, както и взаимните обвинения между Севера и Юга се засилват.
Докато средната класа понася основната тежест на реформите, принципните намерения за "пакт за растеж", за какъвто се заговори на срещите на европейските лидери, все още не са разгърнати в конкретни предложения.
Политическите лидери се вслушаха в гражданите си по въпроса за споразумението за борба с интернет пиратството АКТА, но когато става дума за икономическите мерки остават глухи.
Само в единични случаи, например в Португалия, масовите протести успяха да повлияят решенията на управляващите и да ги насочат към търсене на алтернативи.
Европейското в Европа все пак не се изчерпва с еврото Нобеловият комитет се опита да припомни това, присъждайки на ЕС Нобеловата награда за мир заради "стабилизиращата роля, изиграна от ЕС при превръщането на по-голямата част от Европа от континент на войната в континент на мира".
Най-важното постижение на ЕС според комитета е "успешната борба за мир и помирение, за демокрация и права на човека".
Решението обаче разпали още повече гнева на задушаваните от кризата европейски граждани и предизвика вълна от иронични забележки и зрелищни протести, на които имаше плакати с обвинения в "секвестиране на демокрацията".
"Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се направи, за да се реагира на (икономическата - бел. авт.) ситуация.
В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение (...).
От политическа гледна точка се стигна до задънена улица", коментира професор Клаус Оффе, преподавател по политическа социология в Hertie School of Government в Берлин. Еврото не изчерпва европейската идея, но я поставя на кръстопът.
--------------
*Vox populi, vox dei. (лат.) - Глас народен - глас божи.
