Балканските икономики и кризата през 2012 г.
Източник: ЕПА/БГНЕС
2

Всички балкански икономики са свързани с еврозоната и спадът в търсенето от валутния съюз им нанася сериозни щети.

Балканските страни винаги са имали по-бедни икономики от западните си и северни партньори, посочват анализатори от "Икономист интелиджънс юнит".

Те са просперирали само когато другите икономики са били в добро положение и са страдали заедно с тях. Сегашната криза не е изключение.

Икономическото бъдеще на Балканите до голяма степен зависи от съдбата на еврозоната, обобщава "Икономист".

ГЪРЦИЯ

Години наред Гърция беше определяна и сама се възприемаше като финансов стожер в Югоизточна Европа. Доскоро тя беше единствената страна членка на Европейския съюз в региона, което й даваше възможността да играе ролята на стабилизиращ фактор както по отношение на политиката, така и в икономиката.

Гръцкият бизнес усети възможностите още в края на миналия век и бързо се превърна в един от най-големите инвеститори в региона. Гръцкото присъствие в банковия сектор беше най-осезаемо.

През 2008 г. се появиха първите белези, че икономиката на Гърция се задъхва - брутният вътрешен продукт започна да нараства с по-бавни темпове, а бюджетният дефицит се увеличи. Постепенно страната премина от икономически ръст към рецесия.

Заговори се дори за излизане на Атина от еврозоната. Гърция се принуди да поиска помощ от европейските си партньори и през май 2010 г. беше подписано кредитно споразумение за 110 милиарда евро.

Година по-късно обаче стана ясно, че парите няма да са достатъчни, за да може гръцката икономика да се изправи на крака, а държавата да погаси задълженията си. Така беше договорено второ кредитно споразумение за 130 милиарда евро, което предвиждаше и процедура по отписване на част от държавния дълг.

Гърция успя да финализира сделката за "пострижка" на дълга след дълги преговори с частните кредитори през тази година. След бурни дебати и улични протести парламентът прие серия от рестрикивни мерки, които Атина трябва да приложи в замяна на финансовата помощ.

Заради забавяне от страна на Гърция в прилагането на реформите, искани от Тройката кредитори от Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, парите по кредитното споразумение бяха блокирани. Оценките за устойчивостта на гръцкия дълг предизвикаха търкания в редиците на кредиторите.

Решено бе дългът на страната да бъде намален с 40 милиарда евро чрез серия от стъпки. Атина стартира експресна процедура по обратно изкупуване на облигации, която приключи успешно на 10 декември и намали дълга с около 20 милиарда евро.

Това доведе и до решението на финансовите министри от еврозоната ден по-късно да се деблокират 52,5 милиарда евро от финансовата помощ за Гърция. Потокът на пари обаче зависи от изпълнението на поетите от Атина ангажименти, предвиждащи намаляване на разходи, орязване на заплати и пенсии, съкращаване на държавни служители, промени в данъчното облагане, приватизация.

Анализатори предупреждават, че водената до момента политика за излизане от кризата не води до възстановяване на икономиката. Данни на националната статистика показват, че през третото тримесечие на годината БВП се е свил с 6,9%. В страната се регистрира рекордно висока безработица за последните 15 години - 26%, за една година домакинствата са загубили над пет милиарда евро, а потреблението значително се е свило.

Над 20% от населението живее на прага на бедността. Браншови организации алармират, че малките и средни компании са застрашени от изчезване. Наблюдава се и сериозен отлив на чуждестранни инвеститори. Банките в страната са сред най-засегнатите от кризата като се очаква над 20 милиарда евро от международната помощ за Гърция да бъдат насочени към тях.

КИПЪР

Проблеми в банковия сектор доведоха и Република Кипър до положение да иска международна финансова помощ. Кризата на острова е в пряка връзка с гръцката и експозицията на кипърските банки към гръцкия държавен дълг.

Никозия поиска международен заем през юни след като банките й претърпяха огромни загуби при отписване на част от гръцкия дълг по-рано тази година. Все още не е ясно какъв ще е размерът на помощта, тъй като още се изчисляват нуждите за рекапитализация на банките.

След преговори с Тройката кредитори от Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд правителството постигна принципно споразумение, но обсъждането му от Еврогрупата беше оставено за края на следващия месец.

В замяна на помощта Никозия ще трябва да приложи редица реформи. Според някои анализатори Никозия ще се нуждае от заем в размер между 11 и 17 милиарда евро. Кипър се опита да си осигури втори заем в размер на пет милиарда евро от Русия след като миналата година Москва му отпусна 2,5 милиарда евро.

В началото на декември обаче руският министър на финансите Антон Силуанов заяви, че Кипър вероятно няма да има нужда от руски заем. Междувременно рейтинговите агенции "Стандард енд Пуърс" и "Фич" понижиха кредитния рейтинг на Кипър, а Европейската комисия прогнозира, че страната няма да излезе от рецесия още две години. Европейските експерти смятат, че положението може да бъде и още по-лошо, ако се изостри кризата в Гърция.

Никозия се надява на сериозни приходи от залежите на природен газ, открити в изключителната икономическа зона на страната в Средиземно море. Според представители на министерството на енергетиката Никозия има залежи, които могат да й стигнат за 250 години, а приходите се изчисляват на стотици милиарди евро. Оползотворяването на природното богатство обаче се затруднява от политическата ситуация на разделения остров и постоянното оспорване от страна на Турция, която не признава Република Кипър.

СЛОВЕНИЯ

Доскоро безспорен отличник сред бившите югорепублики, "първенец в класа" на новите членки на ЕС и пример за кандидат-членовете на югоизток, Словения внезапно си развали успеха. Ако не двойкаджия, то тази година тя се оказа най-малкото посредствен ученик.

Правителството й неведнъж трябваше да уверява, че ще избегне необходимостта да поиска международна финансова помощ, че ще успее да осъществи необходимите реформи за финансова консолидация и ще избегне със собствени сили фалита. Проблемите, с които се сблъска Словения, показаха слабостите на икономиката й, останала до голяма степен под държавен контрол.

Поразена от остра рецесия, Словения очаква тази година бюджетният й дефицит да достигне 4,2% от БВП след 6,4% през 2011 г. Консервативното правителство на премиера Янез Янша тази година намали заплатите в държавния сектор и повечето социални плащания, за да сведе дефицита до този размер, а за догодина готви още бюджетни съкращения.

През август трите рейтингови агенции свалиха суверенния рейтинг на Словения заради влошаването на ситуацията в банковия сектор в резултат на съмнителните кредити и спешната нужда от рекапитализация. Ситуацията в страната предизвика загрижеността и на МВФ, който в края на октомври обяви, че Словения - първата комунистическа държава, която прие еврото, преживява "една от най-сериозните рецесии в еврозоната".

Макар да остави пространство за възможен изход на страната без да се налага да търси помощ отвън, Фондът изтъкна спешната необходимост от реформи, включващи и приватизация на банките и на държавните компании. Местните банки, предимно държавни, се борят с лоши кредити, като част от тези дългове са натрупани от строителни компании, след като словенският балон на недвижимата собственост се спука след световната финансова криза през 2008 г. В края на годината обаче Словения се опита да навакса изгубеното време и все пак си написа домашното - словенският парламент прие дългоотлагана пенсионна реформа, която увеличава възрастта за пенсиониране на 65 от 58 години. Пенсионна реформа се опита да прокара миналата година и предишното правителство, но профсъюзите поискаха референдум и тя бе отхвърлена от хората.

ХЪРВАТИЯ

Хърватия, която предстои да се присъедини към Европейския съюз от юли догодина, очаква, че 2013 г. ще е по-успешна за нея и в икономически план. Правителството на страната, която е в четвърта поредна година на рецесия, се надява на растеж от 1,8% идната година, а министърът на финансите Славко Линич смята, че това може да бъде постигнато, ако бъдат увеличени държавните и частните инвестиции.

Повечето анализатори и МВФ обаче очакват в най-добрия случай растеж от 1%. За тази година прогнозата на МВФ е за свиване на хърватската икономика с 1,5%.

С рекордна безработица от близо 20 процента и с фалиращ или крепящ се на ръба на оцеляването бизнес, Хърватия днес е в най-тежката икономическа ситуация от своето създаване след разпада на бивша Югославия. Наблюдатели коментират, че в страната цари антипредприемачески климат, чуждестранните инвеститори не идват, а многобройните пречки за инвестициите правят Хърватия отблъскваща за капитала.

Бюджетът за 2013 г., одобрен от хърватския парламент, е с по-висок дефицит от тавана на ЕС - 3,8%, т.е с 0,8 процентни пункта над приемливите за блока 3 процента. Той се базира на оптимистични прогнози за попълване на държавната каса със средства от намаляването на разходите за заплати в държавния сектор и въвеждането на нови данъци. Хърватия е една от малкото страни обаче, чийто кредитен рейтинг не бе намален тази година въпреки спада с 5,5 процента на промишленото производство и с 5,1 процента на потреблението.

РУМЪНИЯ

Румъния бе първата държава от ЕС, която се обърна за финансова помощ към Европейската комисия, МВФ и Световната банка през 2009 г., когато икономиката й се сви със 7,1 процента. За да може да продължи да изплаща пенсии и заплати, Букурещ сключи двугодишно споразумение за заем от 20 милиарда евро, което доведе до успешен край през пролетта на 2011 г. След това подписа двугодишно предпазно споразумение на стойност пет милиарда евро, които така и не бяха теглени.

Румъния иска да продължи да разполага с "предпазен колан" след изтичане на настоящото споразумение в началото на 2013 г., но не е изпълнила поетите ангажименти, основно вследствие на политическата криза в страната тази година около импийчмънта на президента. Румъния обаче успя да сведе дефицита си от 7,4 процента в края на 2009 г. до 2,2 процента през 2012 г. Правителството на социалдемократа Виктор Понта възстанови намалените от предишния десноцентристки кабинет заплати и пенсии, но се зарича да води предпазлива икономическа политика в съответствие с договореностите с МВФ.

Преките чуждестранни инвестиции в Румъния обаче паднаха силно до 1,1 милиарда евро за първите девет месеца на годината от рекордните 9,5 милиарда евро през 2008 г., а леята се колебае около историческия минимум. Политическата нестабилност плаши допълнително инвеститорите, а заради слаба администрация и корупция Румъния не успява да се възползва и от европейските фондове в размер на около 30 милиарда евро за периода 2007-2013 г. Страната обаче запазва целта за приемане на единната европейска валута през 2015 г.

СЪРБИЯ

Международният валутен фонд замрази през януари стендбай споразумение със Сърбия на стойност един милиард евро заради повишаването на държавните разходи. Дефицитът на Сърбия през 2012 г. се повиши до около 7% от брутния вътрешен продукт. Икономиката на Сърбия е нереформирана и неспособна да се справи с европейската дългова криза, страда от много проблеми, сред които високо ниво на безработица от почти 30% и слаб динар, който загуби 50% от стойността си от 2008 г.

Новото правителство в Белград, което поднови преговорите с МВФ през ноември и се надява да подпише ново споразумение в началото на следващата година, казва, че се нуждае от него като гаранция за чуждестранните инвеститори, че икономиката е на прав път.

Министърът на финансите и икономиката Младжан Динкич обеща да държи държавния дълг под 65% от БВП през 2013 г. и да го намали на по-малко от 60% една година по-късно. Той обеща също да спести пари, като намали административните разходи без да засяга социалните разходи. Министърът заяви, че бюджетът за идната година предвижда намаляване наполовина на дефицита, от почти 7% на 3,3% от БВП. През 2014 г. правителството планира да намали допълнително бюджетния дефицит до 1,9%, а през 2015 г. - до 1%.

КОСОВО

През април МВФ одобри програма за кредитна помощ на Косово в размер на 106,6 милиона евро. Средствата са предназначени за период от 20 месеца - до края на 2013 г. Основни предизвикателства за Косово са възстановяването на финансово-бюджетната устойчивост, укрепването на данъчната система и запазването на финансовата стабилност. Косово, което обяви независимост от Сърбия през февруари 2008 г., стана член на МВФ през следващата година, но не е член на ООН.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Международният валутен фонд одобри през септември двугодишен заем в размер на 520 милиона долара за Босна и Херцеговина в подкрепа на икономическата програма на правителството. Заемът трябва да помогне на Босна да противодейства на ефектите на влошаващата се външна среда и да реши вътрешни структурни въпроси. В последните месеци икономическото възстановяване в Босна загуби импулс и прогнозите за растежа се обърнаха надолу. Според прогнозите на МВФ Босна и Херцеговина през тази година няма да има икономически растеж, а през следващата година МВФ очаква БВП да се увеличи с 1%. Потребителските цени през тази година ще се увеличат с 2,2%, а през следващата с 2,1%.

АЛБАНИЯ

Албания също е сред страните, които страдат от намаляване на износа и пресушаване на преките чуждестранни инвестиции заради дълговата криза в еврозоната, която е главен партньор за търговия и инвестиции в региона. МВФ предупреди, че глобалната криза е започнала да дава отражение върху албанската икономика и страната трябва да предприеме стъпки да ограничи държавния дълг. От началото на глобалната криза през 2008 г. албанската икономика е отбелязала само малък спад в растежа благодарение на своевременни политически мерки и предпазливи макроикономически действия.

МВФ прогнозира, че икономическият растеж на страната ще намалее до 0,5% през 2012 г. и ще се ускори до 1,3% през 2013 г., а процентът на инфлация през 2012 г. ще се запази в едноцифрени стойности. Мисията на МВФ открои външни рискове, по-специално кризата в еврозоната, като заплаха за албанската икономика. Високият държавен дълг на Албания крие макроикономически и фискални рискове, предупреждава МВФ. Експертите препоръчаха на Тирана увеличаване на приходите и съкращаване на разходите, а приходите от приватизация да бъдат използвани основно за намаляване на дълга и за покриване на неплатени държавни задължения.

МАКЕДОНИЯ

През следващите две години Македония ще има по-голям икономически растеж от Европейския съюз и еврозоната, според есенните икономически прогнози на Европейската комисия за 2012, 2013 и 2014 г.. След свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,9% през 2009 г. и растежа от 2,8 и 2,9% през 2010 и 2011 г., за тази година комисията предвижда растеж на македонския БВП от 0,8%.

По-добра е прогнозата за Македония и за следващата година, когато се предвижда 1,7% растеж, и за 2014 г. - 2,2% растеж. Според прогнозата на МВФ Македония през тази година ще отбележи растеж на БВП от 1%, а през 2013 г. 2%.

Инфлацията и тази, и следващата година ще бъде 2%. Най-голяма загриженост предизвиква прогнозата за безработицата в Македония, която за тази година е 30,8%. Европейската комисия подчертава, че 54,9% от младите работоспособни македонци са без работа, макар че се очаква до 2014 г. безработицата в Македония да намалее до 30%.

ЧЕРНА ГОРА

МВФ е разтревожен от ускореното натрупване на държавния дълг на Черна гора, който към юни достигна 47,9% от БВП на страната. Фондът препоръча на черногорското правителство да рационализира разходите, да намали заплатите и броя на работещите и да увеличи данъците, но идеите не бяха приети радушно в Подгорица.

Според МВФ Черна гора ще постигне икономически растеж минимум 0,2% тази година, а през следващата 1,5%. Потребителските цени през тази година ще се увеличат с 3,4%, а през следващата - с 3%.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@
Коментирай
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

2 коментара
 
Четири момчета пребиха тийнейджър
Ексклузивно

Четири момчета пребиха тийнейджър

Преди 14 часа
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Водещи новини