Никола Ламбрев Иванов (1875-1941) е юрист, стопански и кооперативен деец, общественик.
Роден е в Пазарджик в известна възрожденска фамилия, племенник на художника Станислав Доспевски.
След завършването на гимназия в Пловдив, Никола Иванов заминава да учи право в Белгия, като стипендиант на двореца. Там защитава докторска титла по правни науки.
След завръщането си в България е назначен за частен секретар на княз Фердинанд.
От 1906 г. развива собствена адвокатска практика в Пловдив. Специализира наследствено право в Италия, изучава европейския опит по използването на водите и участва в изработването на Закон за водите в България.
Съдейства за създаването на специална наредба за отглеждането на конопена култура в Пазарджишко и на първия Закон за държавния монопол на конопа (1934). Избран за почетен и пожизнен председател на кооперация "Български коноп" през 1937.
Умира в Пловдив.
С писмено завещания от 10 септември 1936 г. дарява цялото си движимо и недвижимо имущество на бедните деца в Пазарджик.
Дарителската му воля е приходите да бъдат използвани за издръжка на безплатните ученически трапезарии в града.
Фондът се управлява чрез училищното настоятелство в града. През 1941 г. капиталът му възлиза на 6 млн. лв., които се използват за построяване на училище в Пазарджик. По решение на училищното настоятелство е дадено името "Средищно народно основно училище - д-р Никола Ламбрев". През 1950 г. в същата сграда се настанява Четвърта прогимназия "Христо Смирненски".
През 1940 г. Никола Ламбрев дарява цялата си библиотека от 156 тома юридическа литература на френски, немски и английски език на библиотеката на Пазарджишкия адвокатски съвет.
Покъщнината и личните вещи са предоставени за реквизит на градския театър.
Дейността на Никола Ламбрев е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
