Фалитите на фирми у нас са нараснали три пъти.
Това показват данните на международната компания за управление на кредитния риск "Кофас-България", публикувани в началото на юли.
Застрашително расте и броят на фирмите в открита процедура по несъстоятелност.
За деветте месеца на 2009 г. той се е увеличил със 141%.
Фирмите, които фалират и напускат пазара, ще продължат да се увеличават заради свитото кредитиране, липсата на оборотни средства и спада на икономиката, каза Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.
Друга причина за ръста на фалитите са лошото управление на риска, свитите пазари и липсата на допълнителен капитал.
Компании банкрутират в почти всички сектори на икономиката. Според "Кофас" най-застрашени са тези в строителството, транспорта, селското стопанство, текстила и тежката промишленост.
Именно в тези сектори се наблюдава и най-голямо забавяне на разплащанията. Това са секторите, които преди кризата растяха най-много, така че логично те сега да са и най-потърпевши, коментират анализатори.
В Източна Европа топсекторите по забавени плащания са селското стопанство, електрооборудването, химическата промишленост и автомобилопроизводството. Очакванията са у нас просрочията да се увеличат с нови 10% през първата половина на 2010 г. спрямо края на 2009 г. Според изчисления на Българската стопанска камара
най-голям е делът на фалитите в строителния сектор.
Само в този бранш се очаква да фалират около 2 хил. фирми. Вторият сектор, в който се очакват сериозни банкрути, е търговията на дребно. Следват селското и горското стопанство, транспортните услуги, сферата на услугите.
Една от основните причини, поради които се стига до фалит, е липсата на оборотни средства, което пречи да се обслужват задълженията към банките.
Междуфирмените задължения и голямата кредитна експозиция на част от фирмите, както и неплащанията на държавата към фирмите независимо от обещанията са още една причина за верижни фалити, коментира председателят на БСК.
В Европейския съюз думите публичен дълг и бюджетен дефицит вече са мръсни, коментира Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.
Фактът, че правителството допусна по-голям дефицит за тази година и планира да го финансира в емисия облигации, навежда на мисълта чуждите инвеститори, че брутният външен дълг на България ще расте. Той и в момента е на нива от 100% от БВП.
Смятам, че каквото и да планира финансовият министър Симеон Дянков - да увеличава дълга и дефицита, ще получава шамари от Брюксел. Европейските политици вече са станали крайно нетолерантни към всяка държава, чиито дългово бреме и дефицит се увеличават.
Чуждите инвеститори са притеснени от огромните корпоративни дългове,
коментира Валери Петров, съдружник във фонда за рисково инвестиране Bancroft. В очите на инвеститорите България стои горе-долу добре от гледна точка на бюджетния дефицит, свиването на дефицита по текущата сметка, ниската инфлация, публичният дълг/БВП също е един от най-ниските в региона.
Проблемът е, че задълженията на фирмите са огромни и като цяло дългът на икономиката е доста по-голям от БВП, което пък създава притеснения у чуждите играчи.
Основният проблем за тях на първо място е пазарът, той е малък, а на второ - качеството на институциите - бюрокрацията и корупцията.
Това са наслоени впечатления от години, които много трудно ще се преодолеят за месец-два. Сега за правителството едно от предизвикателствата е да успее да стимулира вътрешното търсене.
