"Файненшъл таймс": "Газпром" е в криза

Руската газова компания "Газпром", която се контролира от държавата, е в криза. Твърде вероятно е тя да стане жертва на революцията в областта на шистовия газ, която е в ход в САЩ, пише британският вестник "Файненшъл таймс".

"Шистовата" революция ще има също сериозни последици за руския държавен капитализъм и властта на президента Владимир Путин.

Кризата избухна внезапно. С бума в производството на шистов газ САЩ започнаха да задоволяват нуждите си от суровината. Те надминаха Русия като най-големия производител на природен газ. И което е най-важното, природният газ на САЩ е евтин. Цените му на вътрешния пазар са

четири пъти по-ниски от цените, предлагани от "Газпром" на източноевропейците,

допълва вестникът.

Много страни се бяха подготвили да произвеждат втечнен газ за износ в САЩ.

Сега тези огромни количества втечнен газ се отклоняват към Европа, където цените на спот пазарите паднаха на половината от предлаганите от "Газпром".

В Германия руската компания бе принудена да приеме сериозно намаление на цените, но продължава да настоява за високи цени в Източна Европа въпреки падането им на пазара.

Като втори удар срещу "Газпром" "Файненшъл таймс" определя започнатото от Европейската комисия разследване срещу компанията за антиконкурентни практики в 8 страни в Централна и Източна Европа.

Като се има предвид, че ЕК спечели далеч по-неубедителните дела срещу "Майкрософт" и "Интел",

победата над "Газпром" изглежда почти сигурна

Като последица руската компания ще трябва да се откаже от сегашната си ценова политика и да намали наполовина цените си в Европа, което ще съсипе приходите и печалбите й.

"Газпром" формално е най-печелившата компания в света през 2011 г., като твърдените й печалби са 46 млрд. долара. Те обаче едва ли са истински. Анализатори подчертават, че вероятно около 40 млрд. от тях изчезват заради неефикасност и корупция, така че сметките на компанията излизат на плюс с малко.

Опозиционерите Борис Немцов и Владимир Милов публикуваха през 2010 г. текст, в който обясняват как компанията е източвана - с големи комисионни за изграждането на газопроводи, чрез разпродаване на безценица на нейни финансови и медийни дъщерни компании, които са отишли в ръцете на доближените до Путин.

Пазарната стойност на "Газпром" се срина

от 365 млрд. долара през 2008 г. до 120 млрд. сега.

Дълги години анализаторите казват, че Русия ще се реформира само когато паднат цените на газа, тъй като "Газпром" изглежда е основната "черна каса" на Кремъл, макар и сега да е драстично намаляла.

Кремъл няма голям избор и ще трябва да се оттегли от мегапроектите си: вече бе замразена работата по огромното Щокманско находище, а следващата стъпка ще да е отказването от "Южен поток" - разточителния и изключително скъп газопровод; а също и от преместването в гигантска нова централа в Санкт Петербург. Но всичко това едва ли ще е достатъчно.

Нефункционалното бивше съветско министерство на газа трябва да бъде разделено на реални компании, които да бъдат приватизирани.

Залезът на "Газпром" изглежда вероятен

С него ще се свият приходите на Русия, а Путиновият модел на държавен капитализъм ще понесе унищожителен удар.

Ако дори самата "Газпром" не е жизнеспособна, коя руска компания е? Подобен въпрос може да даде нов импулс на пазарните реформи. В крайна сметка съвсем скоро бяха приватизирани акции на "Сбербанк" на стойност 5,2 млрд. долара.

В първия си коментар за разследването на ЕК срещу "Газпром", Путин показа колко не разбира от пазарна икономика.

"ЕС субсидира икономиките на източноевропейските страни. Сега изглежда някой в ЕС е решил да прехвърли част от товара с тия субсидии на нас."

Обратно на фактите, той твърди, че цените на "Газпром" са диктувани от пазара, добавяйки, че компанията има "от десетилетия определени принципи на ценообразуване, които са закрепени в дългосрочни договори. Никой никога не е поставял под въпрос тези принципи".

Само че сега Европейската комисия прави точно това. Колкото по-дълго Путин отрича реалностите, толкова по-дълбока ще става кризата на "Газпром", завършва авторът Андрес Ослунд, член на Института за международна икономика "Петерсън".