Ни ице са първите трайни признаци, че икономиката ни излиза от кризата, констатират от Българската стопанска камара (БСК).
Вчера Националният статистически институт (НСИ) регистрира увеличение на промишленото производство с 11.5% за юни в сравнение с предходния месец, както и в строителната продукция - с 10,3%.
В анализа си БСК отбелязва, че нарастването на износа от края на 2009 г. и, особено за първите пет месеца на 2010 г. на годишна база с 12.3%, както и първото намаляване на нивото на безработица на месечна база през март и запазване на тенденцията през юни, дават надежди на местните предприятия да започнат подготовка за увеличение на своето производство.
Заедно с тези положителни тенденции, авторите на анализа отбелязват, че
усвояемостта и оползотворяването на еврофондовете все още е слаба.
По оперативните програми са разплатени едва 8% от средствата, определени за първите три години от програмния период 2007-2013 г., част от които са авансови плащания.
Програма ИСПА, по която проектите трябва да бъдат завършени и разплатени до края на 2010 г., е усвоена едва на 41%, а програма САПАРД, която приключи през 2009 г., е разплатена на 76%.
През февруари 2010 г. всички оперативни програми получиха положителни оценки за съответствие от ЕК, което означава че е "размразен" значителен по обем ресурс, който може да се използва в икономиката, отбелязват от БСК.
Само за 2010 г. оптимистичните оценки са за договориране и използване на 3.4 млрд.лева. Друг цитиран в анализа проблем е нарастването на преразпределителната роля на бюджета.
Бюджетните разходи се увеличават до 42,3% от БВП през 2010 г.
от 37,9 процента от БВП през 2008 г. и 39,5% през 2009 г.
Наблюдава се и значително забавяне на разплащанията от държавата към бизнеса и неспазването на договорните отношения между държавата и частния сектор. По експертни оценки, към средата на юли държавата се е разплатила за извършени работи с бизнеса по обществени поръчки и други договори за едва 77 млн. лв. от дължимите 640 млн. лв.
Четири месеца след уточняване на механизма за това разплащане, все още практически то не се реализира в нужната степен -
разплатени са малко повече от 10% от парите за бизнеса.
Не трябва да се забравя, че сключените договори са за около 2 млрд. лв., които потенциално също попадат в групата на забавените плащания. Всичко това пречи на бързото възстановяване на икономиката, а оттам - и на пазара на труда.
Според авторите на анализа,
преструктурирането на икономиката заради кризата може да има положителен ефект
върху динамиката на общата факторна производителност чрез оцеляването и утвърждаването на жизнеспособните предприятия.
Едновременно с това, има
потенциален риск от по-ниска ефективност на труда и капитала,
освободени поради кризата, констатират работодателите.
Сред основните компоненти, оказващи влияние върху общата факторна производителност, са инвестициите и човешкия капитал. Загубата на човешки капитал е толкова по-малка, колкото по-лесно и бързо се осъществява преминаването от безработица към заетост.
Източник:
Любомир Спиров, БГНЕС
