Днес в София се състоя среща на енергийните министри от държавите, през които е предвидено да премине бъдещият газопровод.
Министър-председателят напомни, че "Набуко" е единствената възможност за газови доставки от Азербайджан, ще доведе до диверсификация и падане на монополите. Борисов покани всички желаещи да се присъединят да инвестират в този проект, но не пропусна да припомни, че вече е загубено много ценно време за неговата реализация.
"В Европа думичката "напредък" се използва много, но на практика не се случва нищо. Дълги години харчихме пари за срещи и администриране на проекта, в това време някои големи компании се разколебаха и се отказаха", заяви премиерът, намеквайки на излизането на германския енергиен гигант "Ер Ве Е".
Борисов обеща, че в края на юни у нас ще започне изграждането на газопровода.
За да се случи това, консорциумът "Шах-Дениз 2", който разработва находището на газ в Каспийско море, трябва най-сетне да избере окончателно маршрутът, по който да бъде транспортиран добивания от него газ. Това се очаква да стане именно през юни.
В края на 2012 г. стана ясно, че международната проектна компания Nabucco International е предложила на консорциума "Шах Дениз 2" да придобие 50% от проекта. Останалите 50% ще се разпределят между сегашните акционери. За целта всеки от тях трябва да продаде част от своя дял на консорциума "Шах-Дениз 2" до достигане на въпросните 50%.
Една от компаниите в Nabucco International е Българският енергиен холдинг (БЕХ), която притежава дял от 16,67%. Останалите са австрийската OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз" и турската "Боташ". Доскоро в консорциума участваше и германският енергиен гигант Ер Ве Е, който в края на миналата година взе решение да се оттегли от проекта. Предвижда се германците да продадат дела си в него на австрийците.
В консорциума "Шах-Дениз 2" 51% се държат от британската "Бритиш петролиъм" и норвежката "Статойл" (по 25,5%). По 10% имат азерската СОКАР (ГНКАР), руско-италианската LUKAgip (в нея участва и "Лукойл"), френската "Тоатал" и иранската NIOC. 9 на сто има турската петролна компания TPAO.
"Набуко" беше замислен в началото на новото хилядолетие (2002 г.) като газопровод за доставянето на алтернативно на руското "синьо гориво". Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, но поради политически и икономически съображения тази възможност беше отхвърлена. Това постави "Набуко" пред сериозното изпитание свързано с намирането на суровинна база, с която да бъде запълнен.
БГНЕС припомня, че
често, но неправилно "Набуко" беше обявяван за конкурент на "Южен поток".
Преди да достигне до конкуренция с руския газопровод, "Набуко" трябваше да преодолее конкуренцията с останалите тръбопроводни проекти, които се предвиждаше да бъдат изградени от Каспийския регион за Западна Европа. На първо място това е вече действащият отчасти интерконектор Турция-Гърция-Италия.
"Звездният" миг на "Набуко" настъпи през 2009, която започна с руско-украинския газов конфликт, който постави под съмнение надеждността на Москва като доставчик и на Киев като транзитьор на руския природен газ. Именно през същата година се появиха възможността в средносрочна перспектива за доставка на иракски газ, защото "синьото гориво" от Азербайджан беше недостатъчно, за да превърне "Набуко" в икономически изгоден проект.
Но ситуацията започна коренно да се променя още в началото на 2011, когато компанията-оператор на находището "Шах-Дениз" - "Бритиш петролиъм" предложи свой алтернативен и по-евтин вариант, вместо "Набуко". Основната суровинна база за "Набуко" с възможност за доставка на около 16 милиарда куб.м., но едва след като бъде изградена многократно отлаганата втора част.
В същото време цената на дългия около 4000 км газопровод с първоначален капацитет от 30-31 милиарда куб.м. нарасна почти три пъти - от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара много от участниците в него да се замислят, дали да го реализират.
В края на 2011 г. Азербайджан и Турция след дълги години преговори успяха да постигнат газово съглашение. Споразумяха се за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м. азерски газ за европейските пазари от 2017 г.
Цената на трансанадолския газопровод е 3,8 милиарда евро. На 31 декември 2011 дойде и съобщението от енергийното министерство, че Анкара вече не подкрепя напълно "Набуко". През януари 2012 заден ход по проекта започна да дава германският гигант "Ер Ве Е". Президентът на компанията доктор Юрген Гросман заяви, че смята тръбата за доста скъпа.
"Важното е каспийският газ да пристигне в Европа в такъв обем и там, където ни е необходим", каза тогава той, отбелязвайки, че "Ер Ве Е" ще се радва да получи гориво и по други канали. "Дали този газопровод ще се нарича "Набуко" или "Турандот", за нас не е важно", посочи той. "Напротив, ще се радваме на всички варианти, които не изискват от нас сериозни финансови инвестиции", категоричен бе Гросман.
Малко по-късно и друг участник, унгарската МОЛ, също изрази скептицизъм. Така се стигна до преразглеждането на първоначалния вариант на "Набуко".
В опит да съживи тъпчещия на едно място проект неговите акционери предложиха да се изгради по-къса и по-евтина тръба, наречена "Набуко-Запад", по която да се транспортира между 10 и 23 млрд. куб. м газ годишно от турско-българската граница към Австрия. Този вариант поне засега е подкрепян от консорциум, включващ австрийската компания OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз", българската "Булгаргаз" и турската "Боташ".
България винаги е подкрепяла газопровода "Набуко".
Тази позиция е била заявявана на всички енергийни форуми, както и по време на двустранните преговори с Азербайджан и Турция. На 5 декември миналата година президентът Росен Плевнелиев обяви пред чуждестранните журналисти, акредитирани в страната, че газопроводът "Набуко" е "тотален приоритет" за България.
Това изказване беше направено на фона на току-що оповестеното желание на "Ер Ве Е" да напусне проекта.
През 2012 г. министър-председателят Бойко Борисов обяви, че страната ни настоява първа копка на "Набуко" да бъде направена на 10 януари, т.е. днес. Става въпрос за искането ни да започне изграждането на българо-турската газова връзка като част от "Набуко", както и да ползваме за целта част от предоставените от Европейската комисия 200 млн. евро за развитие на газопровода.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
