66% от българите изпитват затруднения с доходите, които получават, като за 26% от тях затрудненията са сериозни.
Това показват данните от първото национално представително изследване "Индекс на трудовия климат (ИТК) в България – 2010" на КНСБ.
На абсолютното дъно на бедността (11-степенна скала) са 9,5% от анкетираните, докато през 2009 г. като такива се оценяват 8,7%.
Едва 2,5% смятат, че сегашната официална линия на бедност (211 лв.) е реална, според 96,6% тя трябва да е по-висока.
514 лв. е средният чист доход, който би осигурил българите да не се чувстват бедни
Безработицата, ниските доходи, високите лихви по кредитите, инфлацията и бюджетният дефицит са петте най-важни проблема пред българската икономика, а бедността, икономическата криза, корупцията, престъпността и проблемите на здравеопазването са доминиращите язви на българското общество като цяло.
Песимизмът надделява над оптимизма по отношение на следващите 5 г. Характерна особеност в нагласите обаче е, че на национално равнище очакванията са значително по-песимистични, докато индивидуалните възможности за работа и подобряване на жизнения стандарт се оценяват по-високо.
Справедливото заплащане е най-важното нещо за заетите. Следваща по значимост е "сигурната работа". "Здравословните и безопасни условия на труд" са поставени на трето място.
Добрите колеги, интересната работа и възможностите за растеж са следващите фактори, които се ценят, но и при тях е налице съществено разминаване с реалната трудова среда.
Налице е ясно изразен проблем с представителството на интереси
При наемния труд синдикалната плътност е малко над 21% и този факт се отразява като цяло в общата оценка за възможностите и ефективността на представителството и защитата на интереси.
В същото време обаче трябва да се подчертае, че синдикалното членство. Чуждите и смесени фирми са предпочитани пред българските частни работодатели, но все пак държавата като работодател се оценява в най-висока степен относно трудовия климат.
Ярко отчетлива е разликата и в удовлетвореността от трудовия климат между синдикалните членове и тези, които не членуват в синдикат, при това предимството е по всички компоненти на трудовия климат.
Още по-голяма е диференциацията между"сини и бели якички" в полза на последните, като по някои компоненти на трудовия климат, като "Обществено регулиране" и "Развитие на работната сила".
Населеното място не е много важен фактор и все пак живеещите в столицата и областните центрове имат предимство пред тези в малките градове и селата (трябва да се има предвид, че една значителна част от живеещите в селата всъщност работят в съседни градове и осъществяват ежедневни трудови пътувания). За разлика от това обаче
образованието влияе силно върху удовлетвореността от трудовия климат.
Според статистиката само 43,8% от наетите с основно и по-ниско образование са доволни от трудовия климат при 56,9% при наетите с полувисше и висше образование.
При самонаетите водещите фактори, които оказват положително влияние върху удовлетвореността им от трудовия климат, са условията на работното място (70%), характерът на труда (59,7%), самостоятелността в управлението (68,2%) и конкурентните позиции, които те заемат.
На обратния полюс неудовлетвореността им е силно изразена по отношение на възможностите за представителство на интереси (20,9%), икономическата ситуация (28,8%), законодателната среда (36,3%) и ниската степен на реализация на възможностите за дистанционна работа.
Стартът в трудовия живот е променлива, която варира в твърде широк диапазон. При средна възраст на първа платена работа 20 г., минималната такава е 10 г., а максималната 44 г.
Над 46% от респондентите фактически са започнали в платения труд във възрастта между 15 и 19 г. Най-често първата заетост е по трудов договор - 83,6%.
Смяната на работа е много често явление. Само 15% от изследваните лица не са сменяли никога настоящата си работа. В преобладаващия случай броят на промените варира между 3 и 5, като 10,5% са сменяли работата си шест и повече пъти.
Причината за тази динамика в заетостта в повечето случаи е търсенето на по-добра и по-сигурна работа, но в условията на криза като важен фактор се открояват съкращенията и икономическите проблеми на фирмите.
Над 53% от заетите са били поне веднъж безработни,
като само 53,8% от тях са поддържали регистрация в бюрата по труда за целия период на безработица, а 24% никога не са се регистрирали. Вътрешната мобилност на работната сила най-често се характеризира от осъществяването на всекидневни трудови пътувания.
Структурният дисбаланс между търсене и предлагане на работна сила в регионален аспект принуждава всеки пети да пътува до друго населено място, различно от местоживеенето.
Най-често ареалът на трудовите пътувания е една и съща община (54,4%) или една и съща област - 28%.
Наетите изразходват ежедневно повече време за пътуване до работа и обратно от самонаетите (23,7% от самонаетите работят в дома си).
