Една четвърт от чуждите инвестиции през 2010 г. се оказаха български

Близо една четвърт от чуждестранните инвестиции в България през 2010 г. всъщност са направени от български компании.

България дори се нарежда на трето място в класацията по обем инвестиции след Кралство Нидерландия и Русия.

Тези и други любопитни резултати показа проучване на Българската агенция за инвестиции (БАИ) за в. "Пари", което цели да определи реалния произход на инвестициите в страната.

То е базирано на статистиката на БНБ, като потоците на внесените и изнесените капитали са "филтрирани" според местоположението на централата на дружеството.

Изкривяването на статистиката

Официалната статистика взема под внимание само държавата, от която идват вложенията, но на практика редица фирми са регистрирани в офшорни зони заради по-благоприятни данъчни условия или в търсене на анонимност.

На практика това изкривява данните за произхода на инвестициите. Например инвестиция на компания от Италия минава през нейно дружество в Кипър и потокът се отчита като вложение от Кипър, а не от Италия, каквото е по същество.

Получава се и друг парадокс - една и съща компания присъства като инвеститор от няколко държави. Това се наблюдава най-често в сферата на енергетиката, финансите, транспорта и др., коментират експертите от БАИ.

Българските инкогнито инвеститори

Компаниите, които са свързани с български собственици, но са регистрирани в други държави, са предимно от фармацевтичния сектор, химическата промишленост, транспорта и търговията, казват от агенцията за инвестиции.

Според експертите фактът, че една четвърт от чуждестранните инвестиции в България всъщност са свързани с български фирми, нито е изненадващ, нито е притеснителен.

"Трябва да се има предвид, че става въпрос за нормална практика, която се наблюдава и в други държави", казва Борислав Стефанов, изпълнителен директор на БАИ.

Според финансиста Пламен Дерменджиев дори е по-добре, че парите на българските офшорни компании се връщат обратно в страната, а не стоят по банкови сметки в Швейцария.

Експертите казват, че не толкова по-ниските данъци върху печалбата, колкото търсенето на анонимност за собствеността върху внесените или изнесените капитали е основната причина за минаването инкогнито на българския бизнес.

Освен това, ако поради една или друга причина се стигне до конфискуване на имущество или запор на сметки, капиталите, които са в офшорни зони, няма да бъдат засегнати. За тях дори може да не се знае, че съществуват.

"Изнесеният от страната престъпен капитал вече се връща, включително и под формата на чуждестранни инвестиции", коментира преди дни Дафин Маламов от ДАНС.

Според оценката на експертите мерките, свързани с "изпирането" на пари, което става включително и чрез офшорни компании, са закъснели с десетилетие.

"Основната цел, която си поставяме, е недопускането на престъпен капитал в икономическия оборот на страната", казва Маламов. "Тест за правителството е да изкара на "светло" тези инвеститори, но не с репресивни мерки, а с икономически", казва Дерменджиев.

Алтернативната класация

Кралство Нидерландия остава най-големият инвеститор в България за 2010 г., дори и след като се вземе предвид в коя държава се намира централата на съответната компания. Общият обем на вложенията оттам обаче се свива над четири пъти.

След филтрирането на инвестициите от Русия по местоположение на централата вложените оттам капитали се увеличават близо четири пъти и държавата се премества от шесто на второ място.

Към момента голям обем от руските инвестиции идват от регистрираните в около 10 европейски държави поделения на компании като "Лукойл" и "Нефтохим" и всяко от тях се отчита като инвестиция от различно място.

Позицията на САЩ не се променя много. Увеличаването на обема на американските вложения е основно заради инвестициите на AES през миналата година.

От близо 183 млн. EUR отлив на инвестиции според първата класация по данни на БНБ във "филтрираната" класация Великобритания изведнъж попада в графата с положителен инвестиционен поток, като той достига 41 млн. евро.

От "много положителни" - близо 98 млн. евро, резултатите за Гърция стават "много отрицателни" - отчетен е отлив на капитали в размер на 75 млн. евро.

Всички гръцки банки с много малки изключения са внасяли пари в България, но обяснението за драстичното разминаване в цифрите е, че три от водещите лизингови компании всъщност са "изнесли" 180 млн. евро към други държави в Европа.

При Италия резултатите са от плюс 4 млн. еврона минус 201 млн. евро. Причината е, че две финансови и една производствена компания са изнесли капитали към други държави, обясняват от БАИ.

Любопитно е и че обемът на регистрираният отлив на капитали от Австрия през 2010 г. в размер на близо 694 млн. евро се стопява близо шест пъти в алтернативната класация.

Изводи и препоръки

Класацията на инвеститорите, в която се взема предвид централата на компаниите, променя представата за реалните инвеститори в България. От практическа гледна точка тя може да се използва и за коригиране на държавната политика.

Например, за да ограничи дела на офшорните компании, а по този начин и да увеличи приходите от облагането на техните печалби, правителството явно трябва да работи още за подобряване на икономическите условия в страната.

От друга - тя може да помогне и за по-точното определяне на това кои са държавите, от които идват стратегическите инвеститори в страната. Затова може би е редно най-малкото неофициално държавните ведомства да си залагат подобен "филтър" на всеки три месеца или поне в края на всяка година.

* В. "Пари" подготвя специализирано списание "Европейските инвестиции в България", което ще бъде публикувано като вложка към вестника на 31 март. В него ще има повече информация за инвеститорите от отделните държави членки на ЕС, интервюта с новите европейски посланици, както и коментари и анализи на икономически експерти.