Истината за някогашните задгранични дружества излиза на светло

Н ай-малко 712 млн. долара са били изнесени в 454 дружества с българско участие зад граница по времето на комунистическия режим. След ноември 1989 г. тези пари са били загубени за държавата, пише днес в. "Дневник".

Оригинални документи на Министерския съвет за периода 1961 - 1991 г., и новооткрити архиви на бившите Министерство на външната търговия и Министерство на външноикономическите връзки, които се смятаха за изчезнали, са проучени от известния разследващ журналист Христо Христов.

Става дума за

митичните задгранични дружества,

секретно създавани през 80-те години от режима на Тодор Живков с активното участие на Държавна сигурност. Активите на дружествата изчезнаха в края на 1989 и през 1990 г.

Многократно излизаха публикации, че основите на богатството на по-голямата част от днешния т. нар. български елит са сложени със средства източени от тези фирми. Но сега за първи път, благодарение на документите, проучени от Христо Христов, фактите излизат на светло.

След разпадането на комунизма задграничните фирми стават един от каналите за източване на държавни капитали, а опитите на правителствата на Димитър Попов и на Филип Димитров фирмите да се поставят под контрол и да върнат тези държавни средства се провалиха.

Никакви разкрития не успява да направи комисията "Луджев" през 1991-1992 г. Без успех остават и усилията на депутата от СДС Лъчезар Тошев през 2004-2005 г. 

Не беше поискана преживе информация от Андрей Луканов и Огнян Дойнов от Политбюро на ЦК на БКП, които през 80-те години са били главните двигатели при създаването на задграничните дружества.

Данните в архивите съществено променят досегашните представи за източването на финансов ресурс. През 1992 г. парламентарна подкомисия за проучване на икономическата криза оповести, че в около 395 задгранични фирми са налети 350 млн. долара.

В официалния регистър към Министерството на икономиката пък са регистрирани едва 311 дружества, една част от които създадени след 1991 г., а обобщени данни за инвестираните държавни средства изобщо липсват.

Други

неизвестни до момента секретни документи

на Националната служба за защита на конституцията (наследила Второ главно управление на бившата Държавна сигурност, контраразузнаването), която днес е Национална служба сигурност, разкриват, че държавата е загубила около 1 млрд. долара от непреведени в страната през годините печалби на задграничните фирми.

Разследванията на прокуратурата успяват да върнат само частични средства от касите на някои от дружествата в Швейцария и Холандия.

От идния понеделник "Дневник" ще започне да публикува поредица, която хвърля нова светлина и върху задграничните фирми на Държавна сигурност, използвани при осъществяване на държавната контрабанда при управлението на БКП, прикрита зад евфемизма "скрит транзит".

Доскоро се смяташе, че тя е "узаконена" със строго секретно решение на Министерския съвет от 1978 г., но документите разкриват, че година след създаването на "Кинтекс" през 1966 г. правителството на Тодор Живков разпорежда на новото търговско предприятие да извършва държавна контрабанда на оръжие, цигари, алкохол, ценности, техника и психотропни вещества.

"Възродителният процес" става причина дейността на задграничните фирми на "Кинтекс" да се замрази през 1985 г., тъй като Живков и посветените в схемата висши лица от правителството, Министерството на външната търговия и МВР са се опасявали България да не бъде компрометирана в международен план от Турция като реакция от насилственото преименуване, тъй като през нейната територия е осъществявана основната контрабанда за страни от Близкия и Средния изток.

По предложение на Министерството на външната търговия "скритият транзит" е прехвърлен на регистрираната още в началото на 60-те години в Лихтенщайн задгранична фирма "Икомев".

Колко средства са били отклонени от тези секретни операции е трудно да се установи, защото след 1989 г. архивите на тези задгранични фирми са унищожени.

Ревизията на "Кинтекс" констатира, че в балансите на задграничните му фирми "Инар", "Гудекс" и "Авала" "стоят открити, неприключени финансови резултати, взимания и задължения с изтекъл давностен срок".

Други архиви на БНБ разкриват схемата за

финансиране на някои ембаргови операции,

извършени чрез създадените през 80-те години "неявни фирми" на Първо главно управление на бившата ДС (разузнаването), чиито финансови резултати се оказват съмнителни.

За първи път разследването на Христо Христов дава възможност да се разбере каква е съдбата на задграничните инвестиции в Германия, където са били регистрирани най-много фирми - над 70, и вложени над 165 млн. долара.

Става ясно и колко фирми са оцелели и кой е станал техен собственик след приватизацията на бившите външнотърговски организации, притежавали ги при комунизма.

Христо Христов, най-добрият български разследващ журналист, публикува през ноември 2007 г. в "Дневник" и по-късно в книга проучванията си върху фалитите на комунистическия режим в България.

С документи, които се смятаха преди това за изчезнали, той доказа, че през 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г.

Христо Христов е журналист в "Дневник" от основаването му през 2001 г. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005) и "Тайните фалити на комунизма" (2007).

Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика. Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).