Още от своето зараждане преди милиони години животът дължи своето съществуване на водата. Тя е толкова необходима за живите организми, че местата, в които липсва, са обречени да бъдат безлюдни и пусти (например пустините).
България е страна, благословена от Твореца с извори, с реки и езера, с море...Тази „земя като една човешка длан” прехласва не само българите, но и чужденците със своето многообразие от релефни форми и плодородие. Тя щедро се отплаща на тези, които посеят благодатната й пръст. Но кое растение би оживяло без вода?
Водата! Вездесъщата вода!!!
Тя изпълва всяка наша клетка... Тя извайва скали и пещери... Тя омагьосва погледа, зареян към Дунав и Черно море...
Колко много й дължим! А с какво й се отплащаме?
Меко казано, като галеници на съдбата, се отнасяме безразсъдно и разточително към този толкова ценен и необходим ресурс. Благодарение на активните политически и образователни мероприятия по опазване на околната среда, на неуморната дейност на природозащитниците, пред нас остава надеждата за изграждане на по-отговорно отношение към заобикалящия ни свят, в частност към водата като основен ресурс. Тъй като тя е планетарен ресурс, грижливото стопанисване и разумното използване на водата, биха превърнали планетата Земя (и в частност България) в едно по-уютно място за живот, биха увеличили нашето богатство. Осъзнаването на този факт поставя пред нас задачата за начините на потребяване и съхраняване на водата, за поддържането на разумно количество като запас.
Опазвайки водата, ние създаваме условия за процъфтяване на живота. Тя напоява градини и ниви. В бистрите води на реки и езера пробягват сенките на риби. Нима не обичаме живота, та пилеем така водата?
Едва ли? По-скоро, липсата на изградени навици на добри стопани води до неумелото използване на основен ресурс.
Изследователската дейност би могла да доведе до по-мащабно използване на геотермалните води при разрешаване на енергийните проблеми в страната. Дейността в тази насока на община Сандански може да бъде посочена като пример. Образователните мероприятия биха могли да снабдят със знания и да изградят навиците на добър стопанин у българското население, защото кой друг, ако не самите ние, ще опази тази земя и нейната природа. Нима не заслужава земята, която ни храни, нашата обич и закрила?
Добрият маркетинг и рекламата биха спомогнали за популяризирането на България като страна на минералните извори с много добри възможности за курортолечение. Това е добра основа за увеличаване на туристическия приток към страната.
Природата на България – и в частност водата – е нашето национално богатство. За да го имаме и за бъдния ден, трябва да го съхраним. Бистрата вода на реки и езера утолява жаждата ни, слага риба на трапезата ни. Ползвайки чиста вода от природата, трябва да пречистим отпадъчните води след ползване – това е основният закон на добрия стопанин. При това пречистване на битовите води е добре в максимална степен да се използват филтриращите свойства на различни микроорганизми вместо различни химикали, защото животът поражда живот.
Водата има магическа сила. Тя може да вдъхне живот на безлюдни местности. Тя може да възроди живота и в пустинята. Стига само да я има...Благотворното й влияние върху живота е осъзнато от предците ни и е изкристализирало в словосъчетанието „жива вода”. Жива вода...Жива вода... Нека да бъде и да пребъде по тази земя!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!