"Жираф" танцува в Сатирата

Т�с са млади, искащи любов, обладани от техно музиката, самотни...Те правят опит да се докоснат. Държат се неадекватно, треперят пред собственото си желание за контакт. Те са достатъчно чувствителни, за да могат да обичат, но...все още търсят.
Аз си представям, това което никой не може да си представи, освен ако не го види, признава младият режисьор Марий Росен. В това "представяне" той въвлича четирима млади и талантливи актьори - Ива Тодорова, Вяра Коларова, Владимир Димитров и Огнян Голев. Компанията видимо се забавлява с текстове, които режисьорът им предлага в авторския си колаж, наречен "ЖираФ". Сред тях е дори любовната поезия на Робърт Бърнс.
Спектакълът се играе от тази седмица в камерната зала на Сатиричния театър и е предназначен за младата публика.
Върху едно шарено покривало се събират персонажите, които се надскачат като на батут, надиграват, надлъгват. Сценографката Надежда Симеонкова кани Лили Илкова, която прави покривалото от 4000 елемента, използвайки 53 цвята. Техниката е patchwork, а тази странна сценична покривка е наречана от авторката "Омагьосаната градинка". "Това, което никой не може да види е толкова красиво, че като го гледаш и ти става едно розово и дълго, дълго. Гледаш след това в една точка", твърди режисьорът Марий Росен.
"Жираф" е признание в любов към живота и човешките инстинкти. Лишен от сюжетност, той проследява сложните взаимоотношения между две двойки, техните невъзможни докосвания, признания. Духът на спектакъла е изпълнен с една "розова безнадежност", защото "няма тотална любов, няма взаимност завинаги", смята режисьорът. В представлението звучи музиката на Alexis machine, която успешно допълва атмосферата за едно витално съществуване, накъсано от любовни конвулси.