Пиша моето второ есе относно зелената политика, защото, както се очакваше, получих твърде много отзиви за предното си есе. Някои хора изразиха стопроцентово съгласие и подкрепа, други само се съгласиха с основната ми идея, без да приемат аргументите ми, а трети направо отхвърлиха всичко, което съм написал. Прочее - благодаря на зелените индивиди, които ме нарекоха лумпен. Това го очаквах. Ето къде е приликата между зелените и комунистите, когато става въпрос за несъгласие с техните идеи - винаги са готови да изкарат черното бяло. Разликата е, че комунистите използват далеч по-изтънчени подходи, докато зелените не се церемонят да преминат на лични обиди. Както и да е.
Някои хора се зачудиха защо изобщо участвам в конкурса на Vesti.bg - "Екомания". Държа да отбележа, че аз въобще не участвам заради наградата (стаж в екипа на Vesti.bg). Имам си свой собствен уебсайт, за който си плащам както хостинга, така и поддръжката, имам си свои възгледи и имам своето собствено поле за изява. Който уважава това, което правя - хубаво, радвам се. Който не уважава - ами прав му път, в интернет пространството - има сайтове, ама колкото си искате. Участвах в "Екомания", за да бъда чут от повече хора. И да изразя позиция наравно с останалите. Не съм мишка, за да използвам псевдоним, а съм оставил името си под моето есе.
Наистина, есето беше крайно негативно и критично настроено по отношение на зелената политика. Имам това право. Условията на конкурса не ме ограничават - ясно и категорично е написано, че право да участва има "всеки, който има отношение към проблемите с глобалното затопляне, изчезването на животински видове, ГМО храните, замърсяването на околната среда и т.н." Нямам ограничение относно това дали отношението ми към проблемите е положително или отрицателно. Сега се възползвам отново от правото си, че "в конкурса може да се участва с повече от едно есе". Толкоз.
И така, да си припомним основната ми теза: Зелената политика крие непредвидени опасности.Зелената политика е опасна, защото води до дезинформация относно реалното състояние на екологичните проблеми и тяхното решение, защото убива изследователския дух на човек и защото пряко спъва научния прогрес. Не на последно място - зелената политика е опит за прокарване на деструктивни крайно-леви идеи, които са в състояние да навредят на демокрацията и да доведат до тоталитаризъм.
Един от моите читатели ми написа, че дори и моята теза да е вярна, това не е най-важният аргумент "Против". Този читател ми напомни, че положението няма нужда от коментар - в България кучето се цени много повече, отколкото се цени едно дете.
Читателят, разбира се, е прав. По определени причини в първото есе аз избягвах да коментирам темата защо например осакатеното куче Мима получи подкрепа от 160 000 души в интернет, докато едно осакатено дете получава подкрепа най-много от 1 000 - 2 000 души. Това е злободневна тема, хората я приемат крайно емоционално, а след 1-2 години се надявам, че ще премине в забвението. Но е истина, че природозащитниците подхождат крайно лицемерно. В магазините се продава свободно отрова за плъхове. Защо към плъховете се отнасяме по един начин, а към кучетата към друг? А истината е, че екологията и природозащитничеството са се превърнали в мръсен бизнес. Защото има финансов интерес за определени организации (няма да им споменавам имената) тези кучета да бъдат на улицата, вместо да бъдат евтаназирани, както се полага. Пък то да беше само кучето Мима? Днес е достатъчно да лепнеш етикет на продукта си с надпис "еко", за да можеш да накараш другите да го купуваш. Радвам се, че мислещите хора го виждат това и започват да осъзнават реалността.
Ще си позволя да коментирам доста по-подробно ситуацията с кучетата, изобличавайки крайното природозащитничество. Коментирам го в качеството си на висшист с биологично образование. От биологична гледна точка кучето представлява подвид на вълка -- латинското наименование на вълка е Canis lupus, а на кучето - Canis lupus familiaris. Забележете! Кучето дори не се разглежда в науката като отделен вид, а се разглежда като "одомашнен" вълк. Когато кучетата са на улицата, те се събират в глутници. Т.е. на улицата винаги се проявява вълчото. Само че вълците ги третираме като вредители и за убит вълк дават награда. За убито куче кучезащитниците искат затвор. Що за лицемерие! Къде е обективността? Като ще криминализираме посегателството над куче, дайте да криминализираме лова! Нека да се отнасяме към кучетата като с животни, а не като с богове.
Разбира се, когато изтъкна тези факти, някои кинолози веднага ми скачат и ми казват, че през хилядагодишната селекция човек е променил не само външния вид на кучето, но и поведенческите му реакции. Що за глупост! Като сме променяли кучетата, да не сме ги бетризирали? (Забележка - ако не сте запознати с последната дума, прочетете Станислав Лем и неговата книга "Завръщане от звездите"). Даже ще бъда по-конкретен -- нима сме изкоренявали агресивността на кучетата, при положение, че толкова години те се използват за пазачи и за ловни цели?
Доста критика отнесох и по отношение на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Разбирате ли, като са имали недостатъци, имало начин да преодолеем тези недостатъци. Както е в случая с ветрогенераторите - можело да им сложим механични, звукови или светлинни прегради. Това не променя факта, че имаме технологична невъзможност вятърната енергетика да замени фосилните горива. Зелените забравят, че не е възможно да развиваме вятърна енергетика, без да стъпим, и то сериозно, върху текущата енергетика. Дори и като пренебрегнем проблемите на ветрогенераторите, за изработката им трябват специални сплави, стомана и прочие - хайде сега да сметнем колко тона гориво ни трябва, за да изработим нужния ветрогенератор. И в процеса на изработката с колко ще допринесем за замърсяването на природата. И нека да включим в сметката примерно загубите от изработката на механичните прегради (или светлинните и звуковите), да драснем чертата и да си направим извод - дали е възможно вятърната енергетика да замени добрите стари АЕЦ-ове и/или ТЕЦ-ове?
Бедата е, че противно на очакванията на зелените привърженици, това няма как да стане. Единственият начин да осигурим енергията за близките столетия, е като използваме атомна енергетика. Колкото и да е неприятно за вас, зелени! Вмомента Бил Гейтс участва във финансирането на много ефективни атомни реактори, които се зареждат с обогатен уран само еднократно, а след това биха могли да работят (поне теоретично) с ядрени отпадъци. Така че всякаква критика, която отнесох, че не съм калкулирал вредата от отпадъците на ядрените централи, автоматично отпада - те ще се оползотворяват отново и ще си решим проблемите поне за още половин хилядолетие.
Относно биогоривата - един от читателите ми напомни, че е опрадвано само и единствено да се използват биогорива, които се получават от отпадъци. Но хайде да бъдем отново обективни - биогоривата, по какъвто и да е начин да се получават, не могат да задоволят и един малък процент от транспортните нужди на света! Поне според текущото развитие на технологията. Аз силно се надявам това да се промени, но не виждам как ще стане без развитие на генното инженерство или синтетичната биология.
Но най-сериозна критика получих за това, че се осмелявам да наричам зелените идеи опасни, тоталитарни, крайно-леви. Бях обвинен за това, че съм използвал умишлено исторически обусловената неприязън към лявото. Това не е вярно. Още Фридрих фон Хайек е изразил своите опасения за крайно-левите течения, описал е техните предимства и недостатъци и е предсказал какво може да се случи в Източния блок. То се случи. Така че да си говорим за опасността от лявото е нещо съвсем актуално и естествено. Когато се появят хора, които сравняват зеленото с лявото, значи трябва да се вслушаме в това, което те имат да кажат. Най-страшното е, че зелените привърженици обичат да казват, че зелената идеология няма нищо общо с лявото или дясното. Оттук идва най-сериозната опасност, защото отричайки дясното, се отрича възможно най-съвършената обществена структура. Казвам най-съвършената, не казвам перфектната. Защото дясното си има своите недостатъци. Но по-добро нещо от това не съм видял. Само така може да се защитава личния интерес на хората. Само така може да се гарантира икономическата стабилност. Пазарът диктува нуждата.
В този ред на мисли, обвиненията, че ГМО продуктите се били разработвали от концерни за икономическа изгода, ги намирам меко казано за смехотворни. Естествено, че ГМО продуктите ще се разработват от частни фирми! Така е устроен светът! Но всякакви обвинения за псевдонаучни практики показва крайно непознаване по отношение на ГМО технологията и практиките при изготвяне на даден ГМО продукт. Не е етично да отнемате думата от специалистите като нас. Щом ние като специалисти смятаме, че ГМО продуктите могат да бъдат полезни и че са безопасни, значи е много по-вероятно ние да сме правите.
Стига толкова. Надали ще убедя някого от фанатичните зелени привърженици и надали мнозина ще си променят мнението. Все пак никой не е пророк в собствената си страна.
