А ко някой търси различна тема от изборите в САЩ тази седмица, нека ви предложим разширяването на Европейския съюз. Този винаги деликатен въпрос пак излиза на дневен ред сега, когато Брюксел отново ще разглежда стратегията си за разширяване, пише "Уолстрийт джърнъл" в редакционен материал.
Европейската комисия се очаква да обяви, че Хърватия е на път да приключи преговорите си следващата година и да се присъедини към съюза през 2011 г., както и че напредъкът в други държави, в т.ч. Турция и Сърбия, е бил бавен през последните 12 месеца.
Тогава Париж и Берлин ще потвърдят своята съпротива срещу по-нататъшното разширяване преди попадналия в застой Лисабонски договор да бъде изцяло ратифициран.
Има много причини за притеснение тук, начело с Хърватия.
Миналият месец имаше две нови публични убийства в Загреб, където властите, дотолкова доколкото изобщо са се опитали, не успяха да потулят организираната престъпност.
Независимостта на съда в Хърватия продължава да е много съмнителна. Имуществените права, особено притежаването на земя, често пъти са оставени в ръцете на една тромава, а понякога и корумпирана бюрокрация.
Свободата на словото понесе нов удар при едно от убийствата миналия месец - взривяването на автомобила на редактора на хърватски седмичник Иво Пуканич и неговия колега Нико Франич.
Това, че може да се смята, че Хърватия продължава напред по пътя си към ЕС въпреки всички тези неща, напомня за проблемите около присъединяването на Румъния миналата година и особено около това на България.
Преди две години убийство в мафиотски стил в центъра на София повдигна въпроси около готовността на България да се присъедини към ЕС. Днес, липсата на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност на България означава, че страната може да загуби почти 500 млн. евро субсидии.
Хърватия не трябва да бъде наказвана за греховете на София.
Опитът с България обаче показва колко важно е потенциалните членове да бъдат оценявани по управлението и резултатите си, а не въз основа на усилия и обещания.
Да им бъде търсена сметка е единственият начин да се гарантира, че присъединяването към ЕС е преобразувателен процес. Както видяхме при разширяването през 2007 г., Брюксел губи много от своето отношение не само след като една страна се присъедини към ЕС, но и след като бъде определена потенциална дата за членство.
При другите страни кандидатки, трудностите във вътрешната политика може и да забавиха усилията за реформи, но имаше напредък.
Турция премахна основната спънка, когато през юли бе разрешен съдебният конфликт между светските поддръжници и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Отказът на Конституционния съд да разпусне ПСР заради участието й в незаконни "антисветски дейности", помогна на страната да избегне провал на демокрацията. Сега от Анкара зависи да се върне към икономическите реформи.
Сърбия също заслужава едновременно похвала и подтикване. Арестът тази година на издирвания години наред военнопрестъпник Радован Караджич беше смел ход на ориентираното към Запада правителство.
Все пак Белград все още трябва да предаде и другите бегълци, които се укриват от правосъдието след войните през 90-те години на миналия век, и да се ориентира към приемане на обявената през февруари независимост на Косово, предизвикала придружени от насилие протести в Сърбия.
Най-големите пречки пред разширяването обаче вероятно са в сегашните членове на съюза. Големите европейски сили обвързаха бъдещето на разширяването на ЕС с ратифицирането на Лисабонския договор.
Ирландските гласоподаватели отхвърлиха през юни "притопления" вариант на мъртвата Европейска конституция и все още съществува правно предизвикателство към договора в Чехия.
Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел използват договора като извинение да не се изправят пред решения, които предпочитат да избягват. Същото се отнася и до обяснението за "умора от разширяването" сред гражданите. Това е любимата "патерица" на противниците на разширяването и доколкото тя съществува, няма да се изпари, само защото договорът е приет.
Истина е, че наред с другите неща, Лисабонският договор засяга и такива въпроси, които стоят пред разширяването, като разпределението на местата в Комисията и Европейския парламент.
Няма разумна причина обаче защо такива институционални въпроси да не бъдат разрешавани отделно, със или без Лисабон.
Членството в ЕС изисква както от кандидатите, така и от членовете да спазват съответните цели на сделката. Сега и двете страни има още какво да направят.
