Само преди седмица прогнозите кои политически сили ще влязат в следващото Народно събрание след парламентарните избори в края на юни изглеждаха така: със сигурност - ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", може би и СДС, но според зависи.
Оттук и вариантите за съставяне на бъдещото управляващо мнозинство не бяха много. Лидерът на сочената за победител във вота Бойко Борисов категорично отхвърляше вероятността за коалиция с ДПС, БСП или националистическата формация на Волен Сидеров и твърдеше, че ако няма с кого друг да се коалира, ще остане в опозиция.
Социалистите пък намекваха за възможен съюз с ГЕРБ, но се надяваха и на достатъчен брой гласове, за да управляват отново с ДПС, както и на влизането в парламента на коалицията "Напред", зад която стои бизнесменът Христо Ковачки.
От вторник обаче, когато разширеното ръководство на СДС даде картбланш на лидера си Мартин Димитров да сключи споразумение с ДСБ за сформиране на дясна предизборна коалиция, ситуацията стана коренно различна.
А сметките кой с кого след изборите вече ще трябва да се правят по друг начин. Защото в тях задължително ще се калкулира вероятността следващото правителство да бъде десноцентристко, съставено от ГЕРБ и коалицията между СДС и ДСБ. Или както каза Мартин Димитров, с решението за създаване на дясна коалиция започва голямата битка кой ще управлява страната след изборите.
"БСП и ДПС пак са наредили пасианса, този път с движение "Напред" и ако ние не бяхме направили това усилие, имаше огромна опасност те отново да успеят", заяви лидерът на СДС пред "Нова тв".
Решението на СДС
за предизборен съюз с партията на бившия премиер и бивш седесар Иван Костов беше взето трудно.
Само преди три месеца 10-те хиляди членове на СДС застанаха пред урните, за да гласуват за лидер на синята партия. Въпреки студа, липсата на партийни клубове на някои места и напук на явната подкрепа на тогавашния апарат на "Раковски" 134 в полза на единия от кандидатите.
Последните сини мохикани, както станаха известни тогава в медиите, подкрепиха 32-годишния икономист Мартин Димитров, защото той им обеща да промени партията. Обеща СДС най-после да започне да прави политика, а не да занимава хората със себе си.
Получи кредит на доверие, защото беше ново лице, необременено с междуличностните вражди от близкото минало на съюза и десницата като цяло. И не на последно място - защото имаше ясна позиция по въпроса как може да върне синята партия на голямата политическа сцена - влизане в широка коалиция с ДСБ и останалите по-малки десни формации за предстоящите парламентарни избори и сформиране на управляващо мнозинство с ГЕРБ.
Алтернативата беше затвърждаване на позициите на кръга от апаратчици в софийската централа на синята партия, самостоятелно явяване на парламентарните избори (или най-много коалиция с маргиналните партии на Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски) и при евентуално влизане в следващия парламент завой по посока на "либералния вектор" на Ахмед Доган.
Повторният опит
на кръга от хора около бившия главен секретар на СДС, сега един от зам.-председателите на съюза Пламен Радонов, известни с близките си отношения с ДПС, да извади синята партия от десния коловоз и така да си осигури служебна победа, след като загуби битката за лидерския пост и съответно правото да определя политиката на СДС и този път обаче удари на камък.
Във вторник разширеното ръководство на съюза даде картбланш на Мартин Димитров да сключи споразумение за създаване на предизборна коалиция с ДСБ за изборите за европейски и български парламент, към която впоследствие да се присъединят и други по-малки десни формации.
Решението беше взето под заплахата от разцепление на СДС, усилено лансирано в публичното пространство от лобито на Радонов и от бившия лидер на СДС Пламен Юруков. В позицията си анти-ДСБ те бяха подкрепени от ръководството на най-голямата синя организация - софийската, която дни преди заседанието постави като условие за сформиране на дясна коалиция Иван Костов да не участва в общите листи.
Всичко това - услужливо гарнирано със социологически проучвания, според които самостоятелното явяване на парламентарния вот гарантира влизане на синята партия в следващия парламент и на фона на умишлено разпространяваните слухове от червени депутати в последната седмица, че БСП се готви да предложи в промените на Закона за избор на народни представители вдигане на бариерата за влизане в парламента за коалиции от 4% на 6% и дори 8%.
Политолозите и социолозите са предпазливи в коментарите си дали съюзът между СДС и ДСБ ще е успешен, но са категорични, че
Шансовете
след изборите да управлява мнозинство между ГЕРБ и десните формации са съвсем реални. "Ако това дясно обединение постигне създаването на десноцентристка коалиция в рамките на т.нар. стара десница, има голям шанс в следващия парламент заедно с ГЕРБ да формират мнозинство и да бъдат част от следващото управление", заяви за "Капитал" политологът Огнян Минчев.
С уговорката, че все още е много рано да се правят точни прогнози на каква подкрепа може да разчита дясната коалиция, социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" каза, че тя се движи между сбора от сегашните проценти на двете партии до тяхното удвояване (между 9% и 13%), като по думите й обединението може да разчита на привличането на негласуващи разочаровани десни избиратели.
Колегата й Живко Георгиев е на мнение, че връщането на част от тези избиратели ще е за сметка на ГЕРБ.Всички обаче са категорични, че успехът на обединението ще зависи от няколко фактора. Първият е начинът, по който ще започнат преговорите за включването и на другите по-малки партньори в коалицията, където има различия между СДС и ДСБ.
"Силно отваряне към широк кръг избиратели може да стане през три партии", каза пред "Капитал" Иван Костов и ги изброи: "Новото време" (Емил Кошлуков), БНД (които се отделиха от царската партия) и "Ред, законност и справедливост" на независимия депутат Яне Янев.СДС обаче е категорично против участието на БНД, както и на формацията на Яне Янев, който преди време беше изключен от синята парламентарна група.
СДС пък настоява в обединението да влязат ССД на бившия софийски кмет Стефан Софиянски и Единната народна партия на Мария Капон. "Преговорите кои от по-малките формации ще влязат в коалицията тепърва предстоят. Но крайното решение ще се вземе само при общо съгласие между СДС и ДСБ, както е записано в споразумението", коментира депутатът Атанас Атанасов.
Фактор за успехана дясната коалиция са процесите в СДС. "Различни са причините, които обусловиха това голямо малцинство против коалицията вътре в СДС (Решението за обединение с ДСБ беше взето с 64 гласа за и 41 против)", коментира Огнян Минчев.
Според него една част от противниците на съюз с ДСБ са хора, които са силно раздразнени от напускането на техните бивши съпартийци, а друга част имат персонална непоносимост към Иван Костов. Преди пет години той напусна партията, основа Демократи за силна България, обиди тези, които не тръгнаха с него, и обрече някогашните демократични сили на многогодишна деградация.
И после, след провала на двете разделени формации на евроизборите през 2007 г. уж подаде оставка - респективно това направи и тогавашният лидер на СДС, бившият президент Петър Стоянов. Тогава тезата беше, че двамата трябва да се оттеглят, да отстъпят на нови лица и да дадат шанс за обединение на двете партии.
Но за разлика от Стоянов Костов се остави да го убедят да се върне като лидер. Сега, когато дългогодишните вражди за пръв път могат да отстъпят в името на това, десните избиратели да получат представителство в управлението, огорчението на мнозина от Костов е все още силно. И то се използва умело в играта за осуетяване на обединението.
"В СДС все още имат силни позиции групи, свързани с бившия секретар на партията Христо Бисеров, който мобилизира своя собствена подкрепа вътре в СДС за превръщането на партията в на практика сателит на ДПС", добави Минчев. Това бяха причините Мартин Димитров да заяви, че с решението за съюз с ДСБ синята партия е направила компромис.
Такъв обаче имаше и от страна на Иван Костов. Според споразумението за създаване на общо явяване на изборите СДС ще получи повече първи места в листите на коалицията за парламентарните избори - 17 срещу 14 за ДСБ. Синята партия получава и правото да предложи водача на листата за евродепутати."
Даването на шанс на дясно мислещите граждани да намерят своята политическа алтернатива за следващите избори е достатъчно важна цел, на която трябва да бъдат подчинени всички останали по-маловажни фактори, интереси и емоции", категоричен е Минчев.
Бъдещето ще покаже дали това ще се случи. Засега е ясно, че и двете партии са склонни да правят компромиси в името на общото си бъдеще, както и че за пръв път ще отидат на срещата в италианското градче Каденабия в края на тази седмица, без да са сърдити помежду си.
