В последно време светът стана свидетел как жени заемат най-високия държавен пост в Чили, Либерия и Финландия. Истина е, че равенството мъже-жени в най-лошия случай е абстракция.
В Германия се опитват да направят така, че да помогнат на жените да заемат заслуженото си място в науката и изследванията.
Преди пет години в Бон е създаден специален център с цел да се увеличи броя на жените в науката - нещо, което е рядкост понастоящем. Центърът работи с всички университети в страната, както и с изследователските центрове и учените от областта на индустрията.
Едва 10-12% от университетските преподаватели са жени
В края на кариерата им този процент е още по-нисък, сподели Андреа Лутер, която се занимава с проблема:
"Половината от студентите са жени. В крайна сметка преподаватели стават малцина. Положението е сравнимо с Франция, когато говорим за преподавател от най-висше ниво или директор изследвания.
В други страни жените на такива постове са повече. Във Финландия те са 20%, а това е почти двойно. В Германия има истински проблем и това е причината нашият център да съществува."
Според Андреа има много причини за изтласкването на жените от науката. Една от тях е семейството. Някои са убедени, че е невъзможно да се съчетаят домашните задължения и научните изследвания.
Донякъде е така, защото жените не получават достатъчно подкрепа за опитите си да правят кариера. Освен това след края на следването си повече мъже получават покани за докторат и това обезкуражава жените.
Подобни фактори се натрупват и карат жените да се отказват от борба за научна кариера.
Към това се прибавя и проблемът с недостига на институции и гледачки, които да помагат в отглеждането на децата - доста изразен проблем в Германия.
През последните десет години все пак се забелязва напредък и жените плахо навлизат в науката.
Процесът е доста закъснял в Германия, обяснява Андреа Лутер. В края на 80-те години жените преподаватели не само на високо равнище са били едва 5% от общия брой в страната. През 90-те делът им се увеличава.
За разлика от Германия в Чехия жените учени не са малцинство. Твърди се, че това е наследство от комунизма, според който жените и мъжете са равни. По времето на режима полът не е от значение за професионалната интеграция на определен човек.
Политическата принадлежност обаче е от съществено значение,
както и дали гражданинът има роднини в чужбина и дали стои зад компрометиращи текстове или изказвания.
Добрата страна на този вид политическа дискриминация е отварянето за жените на големите научно-изследователски центрове.
Не всичко обаче изглежда розово за чехкините, решили да пробиват в науката. Феминистки организации се оплакват от увеличаващата се дискриминация по отношение на жените, когато става дума за наемането им на работа, за получаването на научна степен или за издигането им на ръководни постове в научната сфера.
Подобно на германските, чешките майки също няма на кого да поверят децата си, ако искат да правят кариера.
Ако погледнем в историческа перспектива женското присъствие в българската наука е слабо.
За периода от 1888 до 1939 г. има само една жена учен в Софийския университет - физичката Елисавета Карамихайлова. След нея германистката проф. Жана Николова-Гълъбова е една от първите жени, започнали научна кариера през 1936 г.
Тя е и единствената жена учен, удостоена с отличието "доктор хонорис кауза" на БАН.
Наскоро направен анализ на Националната стратегия за научни изследвания сочи, че около
45% от учените в България са жени
срещу 27% женско присъствие в науката в страните от ЕС. В някои от научните области като техническите присъствието на жените е твърде слабо, в други като хуманитарните - силно.
На пръв поглед въпросът за жените в науката у нас не изглежда актуален. Жените обаче са слабо представени в научната йерархия.
Д-р Сретенова илюстрира реалната ситуация с факта, че в състава на Общото събрание на БАН, което решава въпроси с научната политика, има 17 жени и 107 мъже.
С голямо закъснение към Министерството на науката и образованието през 2002 г. бе създаден Национален комитет "Жени в науката", но тази структура няма бюджет и следователно не функционира ефективно.
От три години България е участник в експертната група на европейската програма за разширяване на участието на жените в Източна Европа.
Във връзка с това Европейската комисия е поканила 99 български учени за участие в различни изследователски проекти като оценители.
От тях 66 са жени, което означава, че българските жени учени са признати и толкова активни колкото и колегите си мъже в своя интерес към Рамковите програми за научни изследвания на ЕС.
криза, която тихо расте" />
