Б езмилостно ловената пъстърва в Охридското езеро (пастрмка, както я наричат охридчани) беше на ръба на оцеляването, но най-накрая има шанс благодарение на спешни мерки, в т.ч. строга забрана на риболова.
За първи път от десетина години специалистите от Охридския хидробиологичен институт намерили гнезда на пъстърва, съобщава кореспондентът на германската агенция ДПА Борис Бабич.
От основаването си преди 70 години институтът е оплодил десетки милиони яйца на пъстърва и е пуснал милиони пъстърви в езерото в опит за изкуствено размножаване с цел разплод и възпроизводство.
Властите в Македония са знаели за намаляването на популацията на пъстървата дори още по-рано, през 19-и век, но не били склонни да прекъснат доходната риболовна индустрия и да контролират бракониерството.
"По турско време, до 1912 г., риболовът е бил забранен по време на размножителния период (декември-март), когато пъстървата изплува от дълбочините, за да снася и опложда яйца. Хората, заловени с мрежи в езерото, са били убивани," разказва директорът на охридския институт Зоран Шпирковски."
Охридското езеро, едно от най-високо разположените в Европа, се намира на 700 метра над морското равнище и заема площ 385 кв. км. То е и едно от най-дълбоките, най-голямата дълбочина достига 290 м.
Туристите открили езерото през 60-те години на миналия век. За кратко време посетителите от бивша Югославия, от Германия, Холандия и Великобритания, открили и пъстървата с вкусното й розово месо, приготвяно по различни местни начини.
Пъстървата на Охридското езеро е ендемичен вид, т.е. обитава единствено това място.
Преди да дойдат туристите, около 250 семейства от македонската страна на езерото и 80 от албанската са изкарвали прехраната си с риболов. През 70-те години пъстървата стана най-популярния износ на Охрид.
"Беше превозвана до ресторанти в Белград, Загреб, Любляна, както и в други държави," каза Шпирковски. С намаляването на популацията, възрастта и размера на рибата, усилията на рибарите се удвоили, често незаконно.
Размерът на рибарските мрежи нараснал от позволените 500 кв. м до над километър, дупките станали по-малки, така че да улавят по-млада риба. Броят на хвърляните от лодките въдици нараснал от законните четири на една дузина или повече, а кукичките - на десетина, въпреки че позволените са пет.
Макар риболовът да е позволен едва 13 дни в периода от май до септември, има твърде много лодки, въдици и мрежи, особено при бракониерство, каквото има дори през зимните месеци, когато пъстървите хвърлят хайвера си и всяка уловена риба е убивана заедно с яйцата си.
Дори и в легалния сектор риболовът е прекомерно висок за езерото в югозападната част на Македония. Разрешителни се издават на около 2500 рибари през 13-те дни от рибарския сезон, а отчетеният улов за всеки един от тези дни е по осем тона.
Въпреки
предупрежденията на учените,
че пъстървата, на която са нужни 3-4 години, за да се развие, както и по-малката й и дори по-рядко срещана посестрима - белвицата, са на ръба на изчезването, безумният риболов продължаваше.
Още по-лошо стана през 1991 г., когато твърдият комунистичски режим в Албания падна и отведе заедно със себе си в историята и строго прилаганите ограничения над риболова.
Преди това пъстървата намираше убежище в албанската част на езерото. После цялото езеро беше преровено из основи и популацията на пъстърва значително се понижи, доближавайки границата на изчезване.
Броят на яйцата на пъстърва, оплождани от Охридския институт, се понижи от рекордните 21,5 милиона на едва 1,5 млн. в периода между 1989 и 2003 г., като през последната от споменатите години в езерото риболовът бе напълно позволен.
Най-накрая, през март 2004 г., в сила влезе пълна забрана за риболов по цялото езеро и бяха въведени драконовски закони срещу бракониерите, а също срещу търговците и ресторантите, продаващи пъстърва.
Както Македония, така и Албания сега плащат на рибарите да ловят пъстърва и да я предават на развъдниците - два в Македония и един в Албания, за да бъде събиран хайверът й, а после рибата да бъде връщана в езерото.
Целта на института е да опложда достатъчно яйца, от които да отглежда и пуска на свобода в езерото по 3,5 млн. деветмесечни рибки ежегодно.
