Земетресенията и пожарите не ме насищат с този ужас и безсилие, с които ме залива онагледяването на епитети от рода на бездънна, черна, ледена, измамлива -- присъщи все за водата.
Вероятно заради страха ми, водата ме привлича и освобождава, кожата ми се оттърсва от цивилизованите си обвивки - дрехи и парфюми, и се превръща само в кожа, отдавайки се просто на насладата.
Само пред вода, във вода, сред вода се усещам жива - защото само тогава се боя; само тогава осъзнавам колко нищожна, безмислена и празна бих била - ако не притежавах знанието за силата на водата да създава и руши.
Роди ли се, новият човек бива окъпан, отиде ли си, останалото от него отново бива докоснато от водата, за сетен път.
Реките са очите на вселената, моретата - нейната душа. Бистри, дълбоки и чисти - като детските очи, реките отразяват небето и излъчват земната мъдрост и спокойствие. Безбрежно, необуздано, бленувано - подобно влюбване доживот, морето таи и изригва всемирният замисъл, може би не тъй трудно достъпен за хората.
Колцина са си давали сметка, че живеем в една от малкото страни в света, в която обикновената чешмяна вода става за пиене, а в повечето региони на България е и вкусна. Замисляли ли сме се, че край всеки манастир или крайпътно заведение можем да утолим жаждата си с бистра вода, която, в някои случаи, е и лековита. Бройката на СПА-центровете и СПА-хотелите у нас вече е трудно обозрима. Парадоксът е, че, бидейки „вкарана" в рамките на бизнеса, водата се насища предимно с маркетингови, не и с лековити елементи.
Зародили се във водата, несъзнателно човеците бързаме да приключим донякъде, докъм средата на календара, поредния си годишен цикъл - за да постоим поне седмица, поне ден, край реката, край морето или край кой да е воден басейн. Едва ли го правим обаче, за да си починем и да останем за час единствено със себе си. Обикновено от приготовления за отпътуване и за прибиране, от ядене, пиене и разговори със себеподобни, рядко се вглеждаме във водата, още по-рядко се вслушваме в нея.
Нямам обяснение на ежедневния факт, че големите изхвърляме където ни падне боклуци, без да проумяваме, че малките край нас копират повечето наши действия. Вярвам в мултиплицирането на доброто, в заразителната сила на добрия пример, затова се надявам, България, освен с уникална природа, реки и море, един ден да се характеризира и с чиста природа и незамърсена водни басейни - каквито са били преди нас, каквито трябва да останат за внуците ни. Водата и природата имат памет, която малцина са склонни да обозрат. Пренебрегването на този факт няма как да остане ненаказано.
Вселената е симбиоза между човешкото и природното, като второто предшества първото и, априори, е по-значещо и по-могъщо.
Преди двайсетина години нашите купиха земя в село Видима, квартал на град Априлци, Троянско. В реката, носеща същото име, Видима, и до днес се къпем, вече с моите деца. Но най-прекрасното, най-удивителното на този планински плаж е, че, ожаднеем ли, пием с пълни шепи от реката.
На север от Каварна, България пази късчета от рая, достъпни за всеки, дръзнал да усети водата и вятъра, пясъка и птиците без задръжки, без наслоявания, причинени от скрупули, гняв, неизчистени сметки, непреборени болести, непревъзмогната скръб. Подобни ненамеси в божествената промисъл, макар и в по-съкратен вариант, има и съвсем на юг, след Варвара.
Виждам света в зелено, но не цвета на очите ми предопредели тази особеност, а светогледът ми. Когато порасна достатъчно и премина отвъд женския си праг на суетата и тревожността, достигна ли човешкият си миг за отмора и търсене на смисъла, надявам се, моля се, заедно с най-добрия ми приятел да съградим чешма. Виждам я пееща, разпръскваща живинка, с умерена струя, с фасада от балчишки камък, здраво и сигурно пребъдваща в селце край морето - не толкова заради сладкото безводие на този български край, колкото заради стремежът на едни родители да завещаят на децата си безкрайната, необходимата, бликащата водна сила. На чешмата ще пише просто: „Поклони се на водата".
