За него са гласували 66% от избирателите, а за съперничката му Ядранка Косор, кандидат на управляващата Хърватска демократична общност - 34%, информира РФИ-България.
Месич (StipeMesic.net) ще продължи политическото съжителство с министър-председателя Иво Санадер, а целта и на двамата е бързото присъединяване към ЕС, с който Загреб започва преговори за членство тази година.
От всички страни от бивша Югославия (след Словения, която се присъедини към ЕС на 1 май 2004 г. - бел. ред.) Хърватия днес е най-напредналата по пътя на европейската интеграция, обобщава от Белград пратеникът на РФИ Лоран Руи, който коментира:
"Страната трябва да реформира икономиката си, да задържи военните си престъпници и да реинтегрира сръбското малцинство, за да може да се присъедини към ЕС през 2008 г., малко след България и Румъния.
Сърбия и Черна гора е много по-назад по пътя към Европа, а реформите там се забавят заради нестихващите политически спорове, а министър-председателят Воислав Кощуница отказва да сътрудничи с Международния трибунал, което е задължително условие за влизане в ЕС, като в същото време продължава неяснотата около Черна гора и Косово, които и днес продължават да са част от страната.
Като резултат малката Македония може да се класира преди Сърбия, въпреки че икономиката й е много крехка.
Босна обаче е натрупала икономически и институционални проблеми, освен дълбокото културно разделение, и за нея дори обикновеното споразумение за партньорство с ЕС ще бъде трудно за постигане.
Все пак Европа ясно заяви, че един ден Балканите ще станат част от съюза, въпросът е кога."
Действащият президент беше подкрепен от лявоцентристката опозиция, а противник му беше действащ министър от настоящето консервативно правителство, уточнява "Нувел обсерватьор".
Умереният реформатор, който изведе балканската страна от изолацията и авторитарното управление, се радва на широко доверие заради своята насоченост към ЕС, отбелязва от своя страна "Файнаншъл таймс".
Наскоро Месич заяви, че демокрацията в Хърватия трябва да бъде заздравена, допълва изданието.
Той е едва вторият президент на независима Хърватия, а негов предшественик на поста беше националистът Франьо Туджман, който оглавяваше страната от 1991 г. до смъртта си през декември 1999 г., припомнят информационните агенции
