Ч е в България има корупция, това го знаят всички. Че там престъпленията си остават без наказания - също. Корупцията обаче не е българско изобретение - обичат да повтарят български политици и магистрати, предимно в свое оправдание. Прави са. Корупция има и другаде - да кажем в Германия.
Рутинни действия или незаконно следене?
Тези дни се разчу, че близо 173 хил. служители на железниците били подложени на "рутинна" проверка. Между 2002 и 2003 г. е било проведено истинско генералщабно мероприятие при условия на пълна секретност и, за съжаление, без да бъдат уведомени наблюдаваните служители, макар и постфактум.
На сравнение били подложени адресите на служителите с тези на близо 80 хил. доставчици на железниците, за да се установи дали няма хора, които заработват "двойно".
Възмущението от действията на антикорупционните органи е голямо - вестниците ги сравниха с Оруеловия "Биг брадър", политиците нарекоха методите неприемливи.
И имат право - не можеш да поставиш под общо съмнение почти всички служители на един концерн, без наличието на конкретни улики и тайно да ги следиш в продължение на година.
Впрочем, шеф на вътрешноведомствената антикорупционна служба на железниците е бившият франкфуртски прокурор Волфганг Шаупенщайнер, известен като най-решителния борец срещу корупцията в Германия. А той трябва да е бил наясно, какво прави.
Различни страни - различни нрави
За съжаление България си няма свой Волфганг Шаупенщайнер, нито пък подобни тясно изплетени мрежи, през които да се цеди информацията за конфликт на интереси и злоупотреби. Липсват и специални вътрешноведомствени служби, които да могат независимо от йерархичен натиск да следят за "чистота на средата".
Нуждата от системен и педантичен контрол е особено голяма из онези институции, които имат монопол при раздаването на държавни поръчки и договори. Там трябва да има система, която да гарантира яснота за това, кой за какво точно отговаря и какви решения взема, както и кой ги контролира.
Ротацията на служители в администрацията, но и в съдебната система също е ефикасен метод, който може да се изпробва. В крайна сметка няма опасност България да бъде обвинена за излишно усърдие в борбата срещу корупцията.
Крайно време е някой - или още по-добре всички заедно - да променим този имидж.
