В заимоотношенията с началника до голяма степен определят риска от депресия и други психиатрични проблеми и имат почти същото значение, както отношенията с партньора, за общото здравословно състояние, твърди американският учен Брад Джилбърт.
В изследването си на служители от различни сектори, публикувано в сп. "Уърк енд стрес" (Work and Stress), той разкрива, че дори и приятелски настроените колеги или добре платената работа не могат да компенсират проблемите с началника.
Различни проучвания показват, че над 50% от работещите имат влошени или откровено нетърпими отношения с шефа си. Според изследване на "Галъп" именно това е причина №1 за напускане на работа.
Конфликтите с вишестоящия изместват всички останали причини за неудовлетвореност на работното място - включително заплащането, продължителността на работното време или ежедневните задължения. Изследването налага категорично извода, че
хората напускат шефа си, а не компанията.
Още наемниците от време оно са открили, че "омразата към вишестоящия кара кръвта да кипи" и води до здравословни проблеми.
Изследване на медицински сестри, проведено от английската психоложка Надя Вейгър, стига до извода, че работещите под ръководството на мениджъри с лошо отношение - липса на уважение, честност или съпричастност, имат доста по-високо кръвно налягане по време на работа, отколкото техни колеги, управлявани от внимателни и съпричастни директори.
Хората с "кофти шеф" са изложени на 20% по-висок риск от сърдечно заболяване.
Защо началниците влияят по този начин?
Не само защото правят повишения неохотно, дават оценка на работата или определят правилата за служителите, смята Ани Макки, която се занимава с изследвания на работната среда.
Хората са развили способност да бъдат изключително чувствителни към емоционалните послания, дори към онези, които не са изрично заявени.
"Емоциите са заразни. Когато шефът е в лошо настроение, е лесно да се прихване негативността, несигурността, стреса, които той излъчва", обяснява Макки.
Според Ричард Бояцис, професор по организационна психология, има два типа емоционално
заразителни взаимоотношения: с интимния партньор или с влиятелна личност.
В романтичните отношения емоциите са симбиозни. Ако единият партньор се чувства зле, другият страда. Доброто настроения на единия може да повиши тонуса и на другия. Но между шеф и подчинен емоцията има тенденция да протича само в едната посока - лошата.
Бояцис, който е работил като психотерапевт и е диагностицирал проблемите на управлението в много компании, обяснява, че служители, които работят за щастливи и продуктивни мениджъри, са склонни самите те да бъдат весели и оптимистични както на работа, така и в къщи.
Не е изненадващо, че началник, който крещи или унижава, проваля цялата организация.
Ефектът от настроението му обаче може да се окаже по-голям проблем за едни от служителите, отколкото за други.
Някои хора са крайно чувствителни към невербалните знаци, които другите подават при разговор - малки промени в езика на тялото, тон на гласа, израз на лицето. Такива хора са способни да "подслушват" скритите мисли и чувства на другите.
Тази способност, която психолозите наричат "емоционална интелигентност", може да се окаже проблематична, когато някой улови негативните чувства на другия.
Специалистите съветват служителите да се опитат да създадат емоционална връзка с началника си,
която да не е фокусирана върху изпълнението на определена задача или конкретни срокове. Те препоръчват още да откриете какво шефът ви наистина харесва в работата.
Самият акт на разговор за стремежите на човека, за ценностите му, ще ви позволи да разберете началника си. Това може да помогне и да промени ъгъла във взаимоотношенията. Ако това все пак не се случи, опитът ви дава сам отговора: лошият шеф не си струва експерименти с вашето здраве.
