В се още има какво да се желае по отношение интеграцията на малцинствата - така е озаглавена една от трите статии, поместени миналата седмица в германския икономически в. "Ханделсблат".
Той е издание на концерна "Холцбринк", който издава и българските вестници "Капитал" и "Дневник", припомня Българската редакция на радио "Дойче веле" и представя акцентите от публикацията:
"През последните години националните малцинства отново попадат в полезрението на българската общественост. Това се видя при гласуването на закона за извънредните избори за Европейски парламент след два месеца.
Законът дискриминира българските граждани от турски произход, които преди политическата промяна бяха прокудени от България, казва Лютви Местан от ДПС на турското малцинство, което участва и в настоящата правителствена коалиция заедно със социалистите на премиера Сергей Станишев.
Спорът се отнася до 42 хил. избиратели с постоянно местоживеене в Турция, които все още притежават и българско гражданство. През май за пръв път ще бъдат избрани 18 български депутати в Европарламента.
За избирателния закон гласуваха както десноцентристката опозиция, така и част от управляващите социалисти.
Според юристи в София обаче повечето емигранти все пак ще могат да гласуват, защото законът дефинира местоживеенето твърде приблизително, тъй че партията на турското малцинство отложи конституционната си жалба срещу закона чак за след изборите.
Тъй или иначе, законът разбуди спомените за 80-те години, когато тогавашните комунистически властници под ръководството на Тодор Живков се опитаха насилствено да българизират турското малцинство.
Многобройни членове на тази етническа група бяха принудени да сменят турските си имена с български. Протестите им бяха смазани със силата на оръжието.
Имаше 120 убити и над 1000 ранени. Хиляди избягаха - най-вече в Турция, която още преди това беше приела 120 хил. български турци на базата на двустранно споразумение с България.
Всичко това е в миналото. Днес близо 800 хил. турци, които останаха в България, могат да упражняват правата си като национално малцинство.
Тяхната партия вече години наред участва в различни правителствени коалиции. Във всекидневния живот обаче може да се забележи, че турците и българското мнозинство гледат да нямат много взимане-даване.
Самите турци живеят главно в южната част на страната край границата с Гърция. В момента икономическото им положение е лошо, защото главният им поминък - тютюнопроизводството, е в криза.
Направо катастрофално е положението на близо 400 хил. български роми, които са пръснати из цялата страна в около 300 специално определени им квартала.
Близо 80% от ромите са безработни. Медицинското им осигуряване е в окаяно положение. Процентът на неграмотност сред тях нарасна от седем на 20 след политическата промяна в страната.
Ромските деца не стигат до по-високите степени на образование, много от тях дори изобщо не ходят на училище. Повечето обитатели на домовете за сираци в България са от ромски произход.
Вярно, че българското правителство се мъчи да ликвидира най-тежките дефицити. България дори пое за една година председателството на т.нар. "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.".
Приет беше план за действие, който предвижда 35 спешни мерки в областта на здравеопазването, медицинското осигуряване и подобряването на жизнените условия в ромските квартали.
В тази връзка ЕС оказва масивна финансова помощ, която обаче все потъва някъде из държавната бюрокрация и в джобовете на корумпирани чиновници.
Много българи, които също живеят на ръба на бедността, гледат подозрително тези помощи.
Те обвиняват държавата, която съфинансира европейските помощи за ромите, че се грижи само за малцинството, докато техните съседи българи, които живеят в същите нечовешки условия, остават с празни ръце.
Български социолози смятат, че когато се помага на ромите, винаги трябва да се проявява политическа мярка и да се пази социалния мир.
Направо катастрофални са резултатите от пропагандата на националистическата партия "Атака", чийто председател Волен Сидеров спечели цели 25% на президентските избори миналата година, но въпреки това остана далеч зад преизбрания със 75% досегашен президент Георги Първанов.
"Атака" съумява да насъсква срещу турците и ромите тъкмо онези хора, които не спечелиха нищо от пазарното стопанство и от еврочленството", заключава вестникът.
