В ъв френския град Гренобъл се води разгорещен дебат, противопоставящ привържениците и противниците на нанотехнологиите.
Според първите те са източник на техническия прогрес. Според другите са пагубни за околната среда.
Факт е, че нанотехнологиите трайно са се настанили в нашето ежедневие
като се започне от тенис ракетите и се стигне до козметиката
Смята се, че общо 300 са продуктите, свързани с нанотехнологиите.
Гренобъл е приютил една лаборатория за международни изследвания в областта на нанотехнологиите, открита през юни.
Ученият Патрик Боасо координира европейската мрежа за нанотехнологии, чиято цел е да развива използването им в ежедневието.
Боасо дава пример с медикаментите като посочва, че проблемът е да бъдем сигурни, че медикаментите достигат в желаните количества до целта в случаите на рак, тумори...
Проблемът е, че губим пътя на действието на всички биологични механизми и така губим много от медикаментозната субстанция.
Нанотехнологиите позволяват развиването на система, чрез която лекарството ще бъде "транспортирано", като бъде опаковано в малки сфери или като се прикрепи до наночастици.
Целта е тези наночастици да отидат директно до болния орган.
Нанотехнологиите биха позволили намаляването на потреблението на енергия, както и създадаването на свръхустойчиви "умни" материали.
Защо обаче нанотехнологиите имат своите противници?
В Гренобъл те са обединени в асоциация. Тяхна представителка отказа да каже името си, изтъквайки че говори като гражданин.
Според нея болестите, лечението на рака, доброто на хората- всичко това е чудесно и никой не може да бъде против. Само че това е
параван за защитниците на нанотехнологиите
Те забравят да кажат какво ще се случи паралелно с разработването им: ще имаме лекарства, но може да имаме и "умни" оръжия.
Освен това ще живеем в един свят под непрекъснат технологичен контрол. Не на последно място нанотехнологиите променят живота, света, обществото, човешките взаимоотношения.
Затова призоваваме да се внимава с рекламата, че ракът ще бъде излекуван, подчертава представителката на асоциацията.
Освен за опасностите от внедряването на нанотехнологиите във военната сфера, не са за пренебрегване и вредите върху околната среда.
В опит за намиране на истината в Гренобъл редовно се организират дискусии.
В Швеция много учени са обезпокоени от електромагнитното замърсяване, най-вече замърсяването, причинено от мобилните телефони.
Безпрецедентното развитие на телекомуникациите в последно време и на безжичните технологии, например блутуут,
предизвикват "електромагнетичен дъжд" над хората
Научните изследвания и тяхното интерпретиране в Швеция остават противоречиви.
Симптомите на електромагнитния стрес са изолирани - зачервяване на кожата, сърдечни и дихателни смущения, умора, главоболие и т.н.
Страхът от генното инженерство доведе до затягане на контрола върху тази дейност. България стана единствената страна в света, в която са забранени лабораторни опити с генноизменени растения.
Така законодателите се опитаха да спрат купища въпроси, които поражда темата "генномодифицирани организми" (ГМО), например може ли страната ни да бъде заразена с такива организми предвид липсата на системен и строг контрол, доколко ГМО са опасни.
В същото време предвид предстоящото ни европейско членство - да бъде следвана рестриктивната политика по отношение на ГМО в ЕС.
Българският закон за генномодифицираните организми е
израз на българската поговорка "страх лозе пази"
казват учените, които се недоволни, защото науката в тази област у нас се връща години назад.
Дебатът в българското общество набира скорост благодарение на неправителствните организации.
Страхът от ГМО не е страх от недостатъчно изследваните последици, които би имала консумацията на такива храни, а и в чисто етичен план по отношение на научните изследвания.
Въпросът, който се поставя, е дали ще превърне научното знание в тази област в търговска стока.
Методите на генното инженерство са сравнително нова технология и се прилагат успешно за решаване на много молекулярно-биологични проблеми.
Но самите учени не отричат, че ГМО и храни не са безвредни за околната среда и здравето на хората.
Никой досега не е провеждал дългосрочни изследвания
в тази посока, за да докаже, че не вредят.
Засега практика показва, че при такива растения се прилагат повече хербициди.
Американската компания, която преди години, внесе първата генномодифицирана царевица у нас, е химическа компания с огромно производство на биоциди.
