Р епликата "Как можах да се омъжа за теб, след като Пища Хуфнагел тичаше подир мен?" едва ли говори нещо на по-младите читатели на "Топ Гиър".
Тя е от култовия унгарски анимационен сериал "Семейство Мейзга", който вървеше по телевизията през 80-те години. Тогава нямаше канали като Jetix и Cartoon Network и всяко анимационно филмче се приемаше с огромен възторг.
Та, Мейзга е обикновено унгарско семейство, което обаче установява връзка с Емзеперикс - техен пра-пра-правнук от ХХХ в. Той живее в общество на свръхтехнологии, говори странно с много съкращения и праща на Мейзга модерни неща с "лъчпощ" (лъчева поща, разбира се).
Предметите от бъдещето обаче невинаги сработват в наши дни или някой обърква инструкциите за употребата, а това довежда до комични ситуации.
Филмчето е правено в края на 60-те и в началото на 70-те години и затова футуристичните елементи като например дома на Емзеперикс са нарисувани свръх модернистично и външният им вид не оставя и грам съмнение, че са от ХХХ в.
Сетих се за това филмче от ранните ми детски години още щом видях концептуалния "Nissan Pivo2". Отдавна не бях срещал толкова футуристичен автомобил.
Но по един симпатичен начин - със заоблени форми и почти детско излъчване, а не със заострена муцуна и перки, стърчащи под странен ъгъл като мета-запа субсветлинен космически изтребител.
Впечатлението ми за кола от бъдещето се затвърди, когато се запознах по-подробно със самия модел. Като за начало, той се задвижва изцяло от електричество, няма и милиграм вредни емисии.
Във всяко от четирите миниатюрни по днешните стандарти колелца има 3D дискови двигатели, а енергията за тях идва от 48 суперлеки и компактни литиево-йонни акумулатора.
Всеки от тях е горе-долу с размерите на лаптоп. Едно зареждане стига за 125 км. Бързото презареждане отнема 20-30 мин., а пълното трае 6 часа.
Кабината е триместна (е, ако пътниците са дребнички японци, иначе става възтесничко) и се върти във всички посоки. Затова вратата е отпред и се отваря навън - така винаги влизаш и излизаш от страната на тротоара.
Шасито е с променлива геометрия по системата Metamo (името идва от метаморфоза) и колелата се местят по начин, който позволява невероятна пъргавина.
Така "Pivo2" може да минава през наглед невъзможно тесни пролуки и да паркира на място, с 10 см по-голямо от размерите на самата кола. Върхът на сладоледа обаче е RA (Robotic Agent) - нещо като роботче, подобно на R2D2 от "Междузвездни войни".
То се е наместило отгоре по средата на таблото, върти се, намига и бърбори на английски. RA може да даде на шофьора ценна информация за задръствания по пътя например, но по-важната му функция е да следи шофьора и предугажда настроенията му.
Идеята е, че когато човек е щастлив, поведението му на пътя не е рисково и това повишава безопасността. Разгадаването на настроението е поверено на специални сензори, които улавят модулациите в гласа на човек, а освен това постоянно замерват пулса и лицето му, като следят за гримасите, издаващи различните настроения.
И ако се ядосате на поредния тиквеник, който на всичкото отгоре тръгва да ви засича отдясно, RA тутакси ще започне да ви успокоява с ведри реплики, усмивки и приятелско примигване. Сигурно в Япония работи, но там хората са самураи с непоклатимо самообладание.
Ако аз съм наистина ядосан, RA като нищо ще си отнесе един тупаник, защото се обажда където не му е работата. Но като цяло е симпатяга. Малко прилича на совичка или бухалче. Но не знам дали пък няма да отклонява вниманието на шофьора от пътя...
Хитро е, че предното стъкло е всъщност и прозорецът на вратата. В нея са вградени всички контролни уреди, а воланът наподобява щурвал на космическа совалка. Той се сгъва малко, когато вратата е отворена, за да не си чукнете главата в него, като влизате и излизате.
Познайте къде са педалите? На вратата, разбира се. Газ и спирачка - червени. Съединител няма. Въпреки забележителното количество техника, с което е натоварена, вратата е доста тънка и лека. Това се постига благодарение на By Wire технологията, която прави излишни механичните сглобки.
На демонстрацията в Париж "Pivo2" показа и завидни възможности за успоредно паркиране. Тази трудна маневра, изискваща виртуозни умения и поне 20-годишен стаж зад волана (добре е да сте карали също така МТЛБ и "джуган"), е кошмар за повечето млади шофьори.
Като резултат по улиците колите се паркират в стил "арабин в пустиня" под всевъзможни ъгли спрямо тротоара. Така стават и задръстванията и току някой изпищи, че му е чукнат калникът или останал без фар. С "Pivo2" такова нещо е изключено.
Просто количката си застава до пролуката за паркиране, обръща си колелата напреки и паркира идеално. После си извърта кабината, за да слезеш на тротоара.
Граничи с гениалното като идея и със сигурност ще се приеме с въодушевление от хиляди млади шофьори, които се препотяват само при идеята за паркиране.
Всъщност, за да се удариш с "Pivo2", трябва да притежаваш неподозирани таланти. В автомобила има доста системи за безопасност, които осигуряват пълна видимост и "слепи" зони просто липсват.
Включена е и технологията на "Нисан" за контрол на дистанцията - тя поддържа безопасно разстояние до другите участници в движението.
Е, трябва да признаем, че "Pivo2" е доста скромен като динамични възможности. Развива не повече от 120 км/ч и това може да накара някои хора да изсумтят пренебрежително. Но целта на тази концепция не е скоростта.
Това е градска кола, а не бегачка, и е замислена да бъде сигурна, екологична, удобна и хитро направена. Да прави човека в нея щастлив, а не да вади на бял свят екстремните страни на характера му.
Да ни покаже бъдещето и накара да жадуваме то по-бързо да настъпи. Колкото се може по-скоро. Дори ако трябва да се телепортираме с "лъчпощ".
