Н е махаме изучаването на българския език от училищата, заяви министърът на образованието и науката Даниел Вълчев по време на парламентарния контрол.
Обяснението му бе по повод предложения от Министерски съвет законопроект за промяна на Закона за народната просвета, според който отпада държавното образователно изискване за задължително изучаване на български език.
По никакъв начин текстът в законопроекта не засяга изучаването на българския език в училище, беше категоричен Вълчев. Той обясни, че образователният министър трябва да издаде наредба за изучаването на езика и друга наредба за учебното съдържание по предмета "Български език".
Нормите на книжовния български език се регламентират от Института по български език на БАН, а какво се учи, се определя от държавното образователно изискване за учебно съдържание, уточни министърът.
Според него правилното действие е да се полагат усилия за правилното усвояване на българския език, което е работа не само на министъра на образованието.
Депутатът от "Атака" Станислав Станилов настоя да остане законовият текст за образователното изискване за задължително изучаване на български език.
В отговор Вълчев каза, че не е против въпросният текст да остане, след като се счита, че има символно значение. Въпросът е да се направи така, че да се избегнат възможни пречки при провеждането на задължителните матури, допълни министърът.
Вълчев обясни, че атаката срещу въпросната законодателна промяна идва от група преподаватели, които са против отпадането на кандидат-студентския изпит по български език и литература, след като бъдат организирани националните матури.
В предложените поправки на Закона за народната просвета се посочва, че отпада точка 4 от чл. 16 на закона. Тази точка регламентира съществуването на държавно образователно изискване за задължително изучаване на български език в училищата.
Промяната провокира множество спорове в обществото и притеснения, че ако бъде приета, изучаването на официалния език вече може и да не е задължително.
