За това днес пишейки, искам да достигна до всеки един от Вас, които сте от другата страна на монитора, за да създадем заедно едно вълшебство – да се научим да ценим и пазим богатството вода, щедро дадено ни от природата. Замисляли ли сте колко е важна водата за нас? За да съществуваме, за да се любуваме на дивната растителност, на богатото разнообразие от животински видове е необходима живителната течност. Капка по капка в нея се съдържа животът на тази планета.
С развитието на човешкото общество се използват все повече земни ресурси, които не могат да бъдат възобновени. Водата се употребява в селскостопански дейности. Според изследване направено от група учени под ръководството на Джанфранко Болоня за производството на бучка захар са необходими 1500 л вода, а за 1 кг говеждо месо – 15500 л. В същото време поради липсата на вода в Африка загиват хора...
Споделяйки тази информация не ме разбирайте погрешно. Не казвам да не употребяваме сладко и месо. Но за да направим вълшебство и да опазим Нейно Величество водата трябва да сме пестеливи.
Представете си нещо друго. Попитах няколко души около мен как си представят пълния релакс. За едни това беше веселото клокочене на планинския ручей, друго отговориха, че го намират в безкрайното синьо море, а трети в тишината и спокойствието на дълбоко езеро. Навсякъде присъства Нейно Величество водата, капка по капка, огромно количество.
Дори търсейки почивка и хармония със себе си човек отново се обръща към това природно богатство. А в България ние наистина имаме този дар.
Едва ли ще успея да изброя всички знайни и незнайни реки, езера и потоци, но в нашата страна има спиращи дъха гледки с неземна красота. Малка част от тях са Седемте рилски езера – бистри, примамливи, пълни с малки пъстърви. Изкачвайки връх Вихрен човек не може да не се възхити на живописните Влахини езера. Влизайки в пещерата Дяволско гърло няма как да не усетиш величието на подземния водопад. Райското пръскало, Крушунските водопади – не може да не се насладиш на милионите капки . Красивото ни Черноморие и реките Искър, Дунав, Марица, Струма, Места и др. са част от България, от нашето водно богатство.
В същото време страната ни е изправена пред проблеми с водата. Методите за решението им не са сложни. Необходимо е опазване на водоизточниците и по – рационално използване на водата. Тук вече е нашата роля. За да създадем вълшебството трябва да сме единни. Да не позволяваме на големите компании да замърсяват водните ресурси, да не разхищаваме водата.
Народът е казал „Никой не е по-голям от хляба”. Аз бих го променила „Никой не е по-голям от водата” защото без нея няма да има хляб.
Вълшебството е в наши ръце, нека не го оставим да изтече между пръстите ни капка по капка.
