Ц ените растат във всичките 27 страни от ЕС. Високата инфлация и рекордните нива на горивата и суровините вече оказват влияние на потребителите.
В централните информационни емисии по италианските телевизии водещите новини са за високите цени и инфлацията, които принуждават все повече италианци да променят навиците си и прословутия средиземноморски начин на хранене.
Най-висока е инфлацията при хляба и пастата - основа на италианското ежедневно меню. Покачването на цените при хранителните продукти представлява ново явление, смята Рикардо Дезерти, генерален директор за развитието на хранителния сектор и качеството в италианското министерство на земеделието:
"Инфлацията в хранително-вкусовия сектор, която се наблюдава от скоро е напълно ново явление за Италия. Повече от 10 години цените на храните имаха значително по-малки движения от тези на останалите потребителски продукти. Това се дължи на покачването на цените на селскостопанските продукти на в световен мащаб, което доведе и до покачването на цените на много продукти в страната", обяснява той.
Напоследък цените започнаха да варират не само между северна и южна Италия, но и в рамките на едно и също населено място.
За да помогне на потребителите при избора на най-изгодната цена от Министерството на земеделието въведоха безплатна услуга чрез есемес, която позволява да се получи информация за средната цена на отделни хранителни продукти.
Балтийските страни бяха наречени "балтийските тигри" заради изключително доброто им икономическо здраве и ръст от 8%. От началото на тази година обаче цифрите започват да спадат и от трите страни най-засегната е Латвия, а покачването на цените достига 20%.
Все повече латвийци започват да смятат, когато ходят на пазара и постепенно намаляват разнообразието при избора на хранителни продукти. Голям е скокът на цените при млякото и млечни продукти, които само преди година са стрували наполовина по-малко. През 2007 г. заплатите в Латвия бяха увеличени с 30%, но това покачване не може да компенсира поскъпването на живота.
През пролетта цената на електричеството нарасна с 30%, тъй като руският "Газпром", който доставя газ за Латвия, увеличи цените на горивата. Очакванията за икономическия растеж през тази година са между 2 и 4%.
По традиция у нас през месец юли с покачване на живака в термометрите, скачат и цените. Обикновено това са цените на публични услуги като тока, парното, водата.
Поскъпването на горивата неизменно води след себе си повишаване на цените на всичко. България е втората страна в Европа с най-голямо увеличение на цените на горивата - 12%.
Най-разпространеното обяснение е, че цените растат, защото търговци и производители търсят защитни ходове, за да оцелеят. Вълната на поскъпване, която в момента залива Европа, застига и България.
В действителност цените на основните хранителни продукти, на плодовете и зеленчуците се движат постепенно само в посока нагоре още от началото на годината.
Според икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов различното за България е, че като цяло нивото е по-ниско и темпа на инфлацията е по-висок от една страна, а от друга - страната разполага с някои местни източници на инфлация, например регулирани цени от правителството, административни такси.
Специално за горивата у нас допринася монополното положение на един от производителите на горива. Констатацията се поддържа и от други икономисти.
Голям скок отбелязват и цените на алкохолните напитки, а според експертите няма пазарна логика това да се случва, защото просто няма производствени причини цените на алкохола да се повишават.
Този факт у нас икономическите експерти сочат като като пример за наличието на картелни споразумения, които искат и налагат по-високи цени.
Има и чисто психологически причини, които не подлежат на пазарната логика. "Защо да продават домати по 1,60 лв. като ще ги купят и за 2,50 лв." е мисленето на дребните търговци.
След поредния скок икономистите в България предвиждат успокоение на ръста на цените на повечето стоки и услуги, но не и на горивата.
Единствено за пазара на имоти изгледите са за много бавен растеж на цените. Ако през 2008 г. имотите поскъпват с 20%, то през 2009 г. това поскъпване пада на 10%. Така българския пазар се оказва слабо засегнат от разразилата се криза на американския и европейските пазари на имоти.
