"Ню Йорк таймс": Нежеланите възможности за европейците

С лед изборите в Италия, големите три в континентална Европа изглеждат като изпаднали в политическа парализа. Всички в Европа са единодушни, че нещата не могат да продължават по същия начин, казва икономистът Волфганг Новак, който оглавява международния форум на "Дойче банк".

Той има предвид почти нулевия икономически растеж с висок дефицит, стагнацията на пазара на труда, високата безработица и бюджетите за социални грижи, които държавите все по-трудно могат да си позволят.

Всеки иска промяна. В същото време всеки прави така че тя да не се случи,

продължава Новак.

На риск е поставена способността на държави като Германия, Франция и Италия да се адаптират към новите реалности на глобализирания свят, смятат много европейски експерти. Високата цена на труда в Европа и ниската раждаемост предвещават не само икономически упадък, но и спад на политическото влияние, пише в "Ню Йорк таймс" анализаторът Ричард Бърнстейн.

Съществуват официално определени правила, известни като Лисабонската стратегия, които страните-членки на Европейския съюз, напълно съзнавайки дългосрочната опасност от регрес, се врекоха да спазват през март 2000 г. Тези правила са за поддържане на среден растеж от 3 процента и създаване на 20 милиона работни места, като се насърчават иновациите чрез инвестиции в образование и технологии.

Трите големи дори не са се приближили към тях. А неуспехът им се корени в комбинацията от колебливо и неуверено ръководство, дълбоки политически разделения и общество, което в голямата си част е готово да избухне при въвеждане на промените.

Картината не е толкова мрачна за цяла Европа.

Испания, Великобритания и Ирландия имаха няколко години на силен растеж. Скандинавските държави успяха да намалят публичните разходи и в същото време да запазят основните социални защити. Германия представи скромно подобрена икономическа статистика във формата на по-високи от очакваните цифри за растежа. Ситуацията там изглежда по-оптимистична, отколкото във Франция и Италия.

В последните две години като канцлер Герхард Шрьодер извърши серия от реформи, които сега дават резултати. Той силно намали помощите за безработица, а работодателите вече могат да уволняват работници по-лесно през първите две години от наемането им. Франция бе разтърсена от стачки, когато подобен законопроект бе представен за младежи до 26 години.

Германия е единствената от трите, чийто лидер

Ангела Меркел популяризира нуждата от далеч по-смели реформи,

включително отслабване на властта на профсъюзите.

Обратно на Германия, Франция сега се намира в състояние на обърканост. Управлението на президента Жак Ширак бе фатално отслабено от масовите протести. Сега никой не очаква дълбоко разстроеното правителство да извърши каквито и да е нови реформи, преди президентските избори догодина. В страната съществува силна съпротива срещу реформи за либерализиране на пазара, които поне на теория бяха приети от европейските лидери.

Интелектуалният климат в Европа е силно враждебен към икономическия либерализъм, казва Чарлз Грант, директор на Центъра за европейски реформи в Лондон. Той уточнява, че използва думата либерализъм в европейски контекст, т.е. движение към свободен пазар и икономическа дерегулация.

Кларк цитира министър-председателя на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който казва: "Всеки знае какви реформи трябва да извършим, но никой не знае как да ги извърши и в същото време да спечели следващите избори".

Централните области на еврозоната се задушават от висока безработица и нисък растеж,

пише в. "Индипендънт" в редакционна статия след изборите в Италия. В същото време политическите системи на Франция и Германия, а сега и на Италия, не са в състояние да намерят решения.

Разбира се, все още е твърде рано да се каже какво Проди може да направи, ако приемем, че той вземе властта. Изборите обаче показаха колко разделена е Италия и колко далече е от постигането на консенсус.

Както някои коментатори изтъкнаха, Италия може да си позволи да не прави нищо, дори по-малко от Франция и Германия. Италианският растеж миналата година бе почти нула, дефицитът й е сравнително висок, а някои от най-важните й промишлености като текстилна и обувна са изложени на силната конкуренция на Китай и Индия.

По време на петте си години като министър-председател Силвио Берлускони не успя да изпълни обещанието си за реформи, въпреки че води дясноцентристка партия, която подкрепя свободния пазар.

Проди е лявоцентрист, но в коалицията му влизат и италианските комунисти, които биха се противопоставили на всяко по-силно икономически лекарство.

Капанът щракна, написа италианският всекидневник "Република". Все едно страната бе ухапана от отровен скорпион. Тя не може да състави ново правителство, нито да запази старото. Перфектна метафора за Италия.