Е лектронните медии са подложени на комерсиален и политически натиск. Властта зорко следи над тях, а понякога и се намесва по определен начин.
В крайна сметка, малко са радиата и телевизиите, които могат да се нарекат свободни.
В Русия телевизията е почти изцяло под контрол, но радиото "Ехото на Москва" има зад гърба си 15 години съществуване и може да се похвали с известна свобода.
Все пак то е собственост на "Газпром". Радиото се намира на 14-ия етаж на сграда, разположена на една от основните пътни артерии в руската столица.
"Ехото на Москва" е барометър на политическия живот в Русия. То е първата частна радиостанция.
През 2001 година руският газов гигант купува основната част от акциите на радиото. Самите журналисти са собственици на 34%, което им дава силата да защитават правата си.
Програмата е разнообразна, но най-атрактивни са интервютата с политическите лидери, както руски, така и чуждестранни. Снимка с главния редактор на станцията се превърна в почти задължително действие за всеки уважаващ себе си политик.
Интервютата на "Ехото на Москва" са цитирани не само в руската преса, но и в чужбина. Слушаемостта на радиото в руската столица е около 7%, което прави повече от 600 хиляди души.
Цифрата е скромна за страна, чието население се информира главно чрез телевизията. Но от 15 години насам радио "Ехото на Москва" се бори са свобода на изразяване.
В Унгария също от 15 години съществува едно алтернативно радио.
Това е "Тилош радио", което е получавало и заплахи, макар че се представя като аполитична медия.
Радиото наистина не се занимава политика, а с култура и музика. Да си свободно радио, практически без информация, означава да се концентрираш върху световната музика и последните тенденции в нея.
В "Тилош радио" канят музиканти, режисьори, обсъждат се унгарските клубове... Свободата на словото е пълна. Радиото успява да удържи на щурма на комерсиалните радиостанции.
Бюджетът му е минимален и разчита на дарителски жестове на частни лица и на малко обществена подкрепа. Радиото не излъчва реклами. Водещите и тонрежисьорите работят почти на доброволни начала.
Самото помещение се намира в една от алтернативните зони на столицата. Половината е концертна зала, другата половина - бар. Може да се твърди, че "Тилош радио" - забраненото радио - съществува благодарение на солидната подкрепа на младите хора в Унгария.
Точно в страната на Силвио Берлускони има бум на свободните телевизии.
Това са независими малки регионални станции, произхождащи от средите на крайната левица и алтерглобалистите. Не е рядкост да бъде излъчван футболен мач, незаконно, без права.
Събитието обаче става достояние на малцина - жителите на квартала, където се намира телевизията. Понякога това са обитателите на няколко къщи.
Подобни телевизии изникнаха като гъби навсякъде из полуострова. Средствата, с които работят, са повече от минимални. Наричат ги телевизии-пирати. Самите те гордо заявяват, че нарушават монопола на големите канали и на самия Силвио Берлускони.
Амбициите на малките канали обаче са големи. Те искат да се обединят и да се превърнат в истинска мрежа.
Според закона за радиото и телевизията радиостанциите у нас са свободни и независими. Въпросът е обаче доколко всяка една от тях гарантира правото на българските слушатели да бъдат информирани по въпроси от обществен интерес, а и може да си позволи да бъде истински независима.
В България има твърде много радиостанции, 85% от радиочестотния спектър е вече усвоен.
На такъв малък медиен пазар е твърде трудно да се оцелява и затова повечето радиостанции избират комерсиализацията или както медийните специалисти се изразяват напоследък - "таблоидоизацията" - кратка информация, сензационно поднесена, агресивно отношение към слушателя.
Другият въпрос е свързан с битката за рекламодатели. Рекламният пазар у нас е практически монополизиран, но и стагниран. Доста от радиостанциите са малки затворени дружества, някои дори фамилни фирми.
Малките радиостанции не са атрактивни за големите играчи и алтернативата за тяхното съществуване е да бъдат погълнати от някоя от вече оформилите се радиовериги.
Така малките радиостанции като "Мила", "Практика", "Спорт" вече не са независими радиоператори, а част от по-голяма медийна структура, било то българска или с чуждестранно участие.
Процесът на медийно окрупняване, който е следствие от конкуренцията, започна преди година-две и ще продължи, смятат експертите. Това осигурява относително добра финансова независимост.
Формиране на по-големи медийни компании способства по-големи и мащабни инвестиции. Появяват се медиа-пулове - един собственик притежава няколко вида медии - радиостанция, телевизия, вестник, списание.
