П роектът е свързан с редица конкретни процедурни нарушения, твярдат местни жители от инициативен комитет "Яворов" и организацията "Граждани за зелена София".
На първо място е открита процедура по промяна на градоустройствения план и превръщането на парцела от публична в частна собственост, която още не е приключила, а сградата технически е разрушена.
Миналата година фирмата, която се води собственик на "Ропотамо", е заградила обекта, без да има разрешение за строеж и била изсекла около 30 дъвесни вида, без да притежава реална собственост върху земята, твърдят протестиращите.
През 2005 г. фирмата е получила разрешение за надстрояване на два етажа, което обаче е било оспорено от жителите на съседните блокове.
Друго очевидно нарушение на започнатите действия бил и фактът, че сградата на ресторанта не е самосрутваща се, както фирмата твърди, а има решение на община "Слатина", че конструкцията е устойчива и не съществува опасност за живущите.
"Ропотамо" от близо 20 години беше в окаяно състояние, рушеше се и се беше превърнал в убежище на клошари и наркомани.
От Инициативния комитет "Яворов" били започнали и процедура по обявяване на целия жилищен комплекс заедно с ресторант "Ропотамо" и сладкарница "Феята" за
паметник на културата и паметник на градинската и паркова растителност
Последното се основава на оценката на БАН, че в междублоковите пространства има над 78 ценни дървесни и храстови видове, които съществували още само в парка на двореца "Врана" и в Борисовата градина.
Освен това жилищният комплекс вече бил признат от Международната организация за модерна архитектура към ЮНЕСКО за паметник на архитектурата в България, допълниха още жителите на жк "Яворов" и представителите на инициативния комитет.
Те посочиха, че друг проблем, който възниква със строежа на небостъргача е и факта, че се
нарушават авторските права
Комплекс "Яворов", заедно с ресторант "Ропотамо" и сладкарница "Феята", е изграден в края на 50-те години по цялостния проект на арх. Васил Вълчанов.
Според Закона за авторските права всяка една промяна на това право трябва да се одобри от самия му притежател или от неговите наследници - нещо, което приживе архитектът не е направил и което няма да направи и неговата дъщеря арх. Здравка Вълчанова.
След регистрацията на ресторанта в ДОКОМОМО баща ми живееше с мисълта, че сградата няма да бъде съборена, разказа арх. Вълчанова пред в. "Дневник".
През 1994 г. ресторантът е продаден от Столичната общинска агенция за приватизация на инвеститора за 30 млн. лв. В договора е нямало задължение да запазят сградата.
Инвеститорите са имали веднъж разрешително за строеж, но то е било отменено от директора на регионалната дирекция за строителен контрол в София, каза арх. Иван Несторов, шеф на дирекция "Архитектура и градоустройство" в Столичната община.
Инвеститорите са се опитвали да уредят авторските права с арх. Вълчанов, но той е отказал да подпише. Дъщеря му сезирала за случая главния архитект на София Петър Диков, който и обяснил, че не може да спре събарянето, защото обектът е частна собственост и притежателите му можели да си правят каквото искат.
Законът за авторското право не урежда добре материята с правата в архитектурата. Затова въпросът за наследяването е спорен.
