„Животът е странстване."/ Peregrinatioest vita./ Сенека
Странстването, промените в живота са състояния, подвластни на времето. Движат се и се променят всички. Хората- ежеминутно, планетите- циклично, природата- вечно.
Водата като част от природата също странства. Нейните състояния са нещо уникално. Науката ги изучава, а човекът им се възхищава, наблюдава ги и ги употребява.
Водата има много имена.Тя е и майчината сълза- най- чистата вода, пречистваща света.
Водата е и нужната на всеки живителна течност, която не ценим достатъчно. В пустинята, тя е по- скъпа от златото. За риби, корали и чайки, е дом и живот.
Водата е и снегът, и дъждът , и росата, и облаците, и мъглата.Тя е природата и животът. Тя е част от нас.
Водата е ценност и богатство,което осъзнаваме едва когато го загубим. Жадният я търси и цени. Ситият може и да не я забележи.
Но всеки има свой,точен образ на водата. За мен това е родният Дунав. Европейската река.Транспортният коридор, място на исторически битки, величие и падение.
Израснала съм край „хубавия син Дунав". За мен водата е течението на реката, вълните, движението на кораби и лодки, спокойният залез на брега. Водата носи живот и създава неповторимия мит за безкрай и безвремие.
Но Дунавът не е само абстракция, понятие или сън, той е всичко онова, което е водата- живителна сила, дом за организми, поминък за хора.За рибари и моряци е ежедневие и труд, мъка и слука. В своите над 2000км „ вижда и чува" съдби, сълзи, радости. Приема неволи, пълноводни потоци, снегове и души. Реката създава, тече и руши.
Вода. Водата е живот. Животът е движение и странстване. Движението е промяна. За нашия Дунав и неговите изменения , се е намесила природа и хора.А понякога това е едно и също нещо. Човекът, част от природата взема, гради, променя.
Реката е живот, животът е богатство. Реката има своите тайни и мъки.Тя е и бяла, и черна.Оцветяват я хората с делата си. Реката е мъдра и не ги съди.
Реката е живот.Водата е живот.
Как ще я опазим? Как ще съхраним богатствата и?Как ще я пречистим?
Ще видят ли децата ни живота в нея?
Времето отмерва странстването на реката, великият Дунав тече спокойно и гордо. Странстването му е дълго, събрал е много майчини сълзи, стопени снегове, житейски съдби, носи бавно води към морето.
Отмива в дъното си векове, години, мигове. Оставя човешко присъствие, отмива допира на брега. Омърсен се вълнува, присъства като странник в живота ни.
Ние го харесваме, но докога? Ако той е наранен и замърсен, децата ни няма да усетят красотата на странстващата вода. Няма да видят в реката чистотата на майчината сълза, както и живота в нея.
Дано все пак разберат, че водата е живот и бъдеще.
Как да променим съдбата на странстващата река? Въпрос с много отговори и решения. Кое да изберем?
Опазването на живота е начин на мислене и поведение,част от културата и цивилизацията.
Сигурна съм,че децата ни ще се замислят и ще съхранят богатството на странстващата вода.За да я има , за да я ползват,за да и се радват и мечтаят с нея.
Водата е живот, животът е странстване.
