- Мамо, какво е това, което пада в онази локва? Това са капки дъжд. Те падат от облаците горе в небето, за да напоят хубаво майката земя. Така те се превръщат в златни капки за сеячите, защото посевите им ще бъдат хубави и ще се радват на обилна реколта.
- Мамо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Искаш ли да ти разкажа за шейх от далечни земи и неговото съкровище?
Да, обичам приказките с шейхове.
Имало едно време един шейх, който живеел в огромен дворец. Неговият дядо му оставил една карта, на която било отбелязано мястото, на което бил скрил съкровище. Шейхът не знаел какво е богатството на неговия дядо, а любопитството все повече го измъчвало. Затова един ден започнал да копае. Копал цял ден, но нищо не открил. Помислил си, че някой го е намерил преди него. Но той бил единственият притежател на тази карта. Как тогава някой би могъл да го открадне? Точно в този момент видял, че на дъното на изкопаната от него дупка има нещо.
- Това е злато – помислил си той.
- Но не било злато.
- Навел се и видял, че е открил вода.
– Какво ти богатство, това е само вода – си казал той. Но сгрешил в преценката си. Скоро настъпила суша в областта, а той бил единственият, който имал вода, с която да утоли жаждата си. Тогава разбрал, че наистина е открил съкровище и притежава нещо истински ценно, защото водата няма нито мирис, нито вкус, но за сметка на това всички ние се нуждаем от нея.
В днешно време водата не се възприема като истински ценна за нашия живот, защото я получаваме като услуга, която заплащаме. Така се оказваме неспособни да разберем какво огромно богатство е тя. Именно това е причината за нейното разхищаване, а това несъмнено е пагубно за всички.
Но водата има и друго лице, за което ние често забравяме. Тя може да бъде бурна и неудържима и безмилостно да отнема човешки животи. Водата е стихия, която не може да бъде укротена. Както тя е необходима за живота ни, така се оказва и безмилостна заплаха за него. Но каквото и нейно измерение да познаваме, водата е истински важна за нашия живот. Водата е безценна. Тя може да ни успокои, наблюдавайки спокойствието й в едно езеро, но може да отнесе създаденото от нас с много желание и труд, като всъщото време може да излекува раните, за които медицината все още не е намерила лек.
Ние не можем да живеем без вода. Ако тя изчезне, на този свят няма да остане нищо.Няма да има настояще, няма да има бъдеще, защото няма хора и организми, които да живеят без вода. А за да стига водата за всички, хората трябва да я използват разумно, а държавата да осигури пари за пречиствателни инсталации, с които вече употребената вода отново да бъде използвана в природата.
Ние трябва да осъзнаем, че е важно да съхраним водата, защото без нея животът е немислим! Замърсявайки водните басейни, без да го осъзнаваме вредим и на самите себе си! А на този свят няма нищо по-ценно от това да живеем в хармония с богатствата, които ни предоставя природата!
