Водата е изключително ценен ресурс за живите същества. Тя снабдява хората и сухоземните животни с енергия и утолява жаждата им, а водните същества снабдява с необходимия им кислород. Но невинаги отдаваме дължимото на водата.
Ние, хората, не показваме благодарност към този ценен ресурс, а тъкмо обратното, приемаме водата за даденост. Изхвърляме отпадъците си в реките и езерата, корабите изливат нефт в моретата и океаните и водата страда от това. По този начин унищожаваме подводната флора и фауна. По тази причина по света напоследък зачестяват цунамитата, земетресенията и бурите.
Така природата ни се „отплаща” за нашия непукизъм, дори унищожава градове и убива хора. Тя не иска да ни навреди, а само да ни даде урок, да ни научи, че трябва да се грижим за нея, за да може и тя да се погрижи за нас. Жалко, никой не искаше да чуе еколозите, които непрекъснато се стремят да спасят най-ценния ресурс – водата, и дори след унищожителните природни бедствия отново никой не си взе поука да съхрани планетата ни. Озоновата дупка се отвори заради хората, заради газовете, които отделят автомобилите, корабите и самолетите. И пак благодарение на нас – хората, става все по-горещо на Земята и водата се изпарява. И може би след стотина години водата ще липсва на планетата.
Много хора не са на ясно, но водата има и лечебни свойства и в България има много лечебни извори, които се използват за лекуване на различни заболявания. Водата в различните извори има различен състав. Тя е съставена от два вида йони – анийони и катийони, които определят минерализацията на водата. Това значи, че каквито йони съдържа даден вид вода – минерална, трапезна и т.н., съдържа и даден вид минерали. Затова трябва да се сменя питейната водата. Не трябва да пием само минерална или само трапезна, защото така в организма попадат само един вид вещества и се получава недостиг на други. Водата лекува бъбречни, стомашно-чревни, реваматични, кожни и други видове заболявания. Това е доказателство какъв безценен дар е водата. Водата наистина е извор на живот.
Има един случай в моя живот, когато водата се опита да ме убие, но ме и спаси. Може би това звучи парадоксално. Бях на море с моето семейство. Предния ден беше валял много силен дъжд, морето беше изключително мръсно. Имаше водорасли навсякъде и вълните бяха много силни и големи. Реших да вляза в морето с баща ми, защото сама ме беше страх да не се удавя. Както спокойно с баща ми си прескачахме вълните, изведнъж се появи една, висока около три метра. Хванах баща ми за ръката и точно тогава вълната ме заля. След секунди бях на около половин метър от повърхността. Не усещах ръката на баща си и се паникьосах. Опитах се да изплувам, но кислородът не ми стигаше и нямах нужните сили, като че нещо ме теглеше към дъното. Започнах да губя съзнание, но тогава водата ме изтегли нагоре и ме понесе към брега, където родителите ми викаха за помощ. На брега успях да си поема въздух и най-после да отворя очи. Спасителят каза, че подобно нещо никога не се било случвало и според мен водата ме остави жива, за да поправя грешките, които съм допускала спрямо природата и да променя отношението си към нея.
Няма да ни коства нищо, ако не изхвърлим отпадъка си на земята или в реката, а изминем още пет метра до кошчето за рециклиране. Не приемайте водата за даденост. Пазете я и се грижете за нея, за да може и тя да се погрижи за нас. И не забравяйте, че водата е извор на живот!
