Тамара Бъртън: Това е биография на Джон Атанасов. Тя включва повече лични неща, неща от семейството. Неща, които аз съм научила от моята майка.
Опитах се да направя един портрет на човека Атанасов. Аз сама редактирах изданието, срещах се с хора, с които той е работил. Сега, в момента, канадският "Хистъри ченъл" прави филм за Атанасов.
Керъл Ричи: Нейната майка е средното от трите деца на Атанасов. Тя имаше най-близък контакт с чичо Джон. Така че тя наистина можеше да почувства най-добре неговата личност.
- Кажете нещо повече за личността на Джон Атанасов, нещо, което не знаем?
Тамара Бъртън: Той беше винаги креативен. Освен това беше индивидуалист. Беше уникална личност. Беше огнено темпераментен.
Освен това умееше да се съсредоточава невероятно, когато работеше върху нещо. Той беше много интересен човек в разговорите с другите хора.
Керъл Ричи: Той постоянно учеше. Моят съпруг например е учен, който се занимава с изследвания в областта на земеделието. Веднага щом се омъжих, вуйчо Джон реши, че трябва да узнае повече за изследванията в тази област и започна да разпитва надълго и нашироко съпруга ми.
Той се интересуваше от всичко. И наистина умееше да говори с хората. Ако сега например беше тук, щеше да поиска да научи всичко за вас.
- Как Ви се струва България след поредното Ви посещение?
Тамара Бъртън: Мога да кажа, че виждам как се развива страната. Появяват се нови магазини, сгради. При всички положения се чувства промяната.
Керъл Ричи: Бях тук за пръв път през 2001 г. Мога да потвърдя думите на Тамара, че развитието се чувства осезаемо. Знаете, че и моят баща беше Атанасов.
Така че и аз растях в тази странна за Америка фамилия. Когато дойдох тук през 2001 г., посетих селото на моя дядо - Бояджик, Ямболско. Това беше някаква връзка с миналото. Това посещение ме промени.
Намерих мястото, откъдето всичко е започнало. Това ме докосна толкова дълбоко. Звуците, миризмите... Всичко ми се стори познато.
Бих посъветвала всички, които имат възможност, да се връщат по-често към своите корени. Усещането е незабравимо.
Тук към разговора се присъединява Джон Атанасов ІІ - синът на изобретателя: Искам само да ви кажа, че винаги сме се гордели, когато сме в България, че наследството на Джон Атанасов се помни. Сега съм тук за шести път.
Първо бях няколко пъти с баща ми. След това продължих да се връщам и много се радвам, че усещам промяната в страната. Надявам се да имате много нови възможности след членството си в ЕС.
Много ми е приятно, че усетих при срещите си със студенти по информатика тук, че за тях той е пример, който следват. Мисля, че той е най-добре познат в България от целия свят.
В Айова, където той изобрети компютъра, може би го познават 10-20%. Мисля, че в България този процент е 90. България е уникална страна.
