Сп. Еспрессо: Депутати безделници

Т е най-малко ходят на работа и получават най-много. Половината от нашите избраници си прекарват времето у дома, вместо да участват в работата на Европарламента (EuroParl.europa.eu).

Ето ви резултатите от нашето разследване за негативния рекорд на хората, в чийто ръце сме поверили нашето бъдеще.

Провежда се пленарно заседание на Европарламента в Страсбург, но по същото време Джани де Микелис си сe разхожда в Рим. Дори не се опитва да се оправдава.

"Пленарна сесия в Страсбург ли? Всички знаят, че заседанията в понеделник са си изгубено време. Утре ще пътувам."

Всъщност в понеделник в Европарламента не се гласува, но въпреки това германци, французи, англичани обсъждат важни проблеми на енергетиката, търговията, икономиката и етническата дискриминация.

За да изглежда добре, социалистическият евродепутат не си дава зор и през другите дни от седмицата:

"Вижте какво, моята лична цел бе да се върна в политиката, въпреки ожесточението на съдиите (бел. ред. - Де Микелис има две присъди за корупция - година и половина за корупция във Венеция и още шест месеца за подкупи във Венето и Енимонт) и да стана част от Европейската социалистическа група. И успях да го постигна?, казва ми Де Микелис.

Друг депутат, избран с центристка листа, но след това преминал към "Форца Италия", е присъствал едва на 45% от заседанията. А

през останалото време ефективно лентяйства

"Точно в момента говори на заседанието за обсъждане предизборната програма за местните избори във Вал ди Суза. Не мога да ви свържа", ми казва личният му асистент.

Пленарното заседание в Страсбург отдавна е започнало, а Бонсиньоре говори в Торино.

Единственият, който е тръгнал на работа, е Мауро Дзани, но късно вечерта спрял в Лион, за да чака връзка с влака. За почти пет години няма нито една запомняща се изява.

"Стига с това присъствие! Истинската работа се върши в Брюксел, в комисиите. Дали италианците отсъстват и оттам ли? Не знам, не ходя по чуждите комисии.

Със сигурност мога да ви кажа, че там никой не те зачита за нищо. Защо нямам нищо в актива си? Вижте, ако искаш да симулираш активност, е достатъчно просто да се наредиш на опашката..."

Певицата Ива Дзаники е евродепутат от "Форца Италия" и тя също не смята, че й отива да се реди на опашка. Преизбрана е през май м.г., и за девет месеца е успяла да натрупа актив от 23 отсъствия (от 43 възможни).

Има само едно конкретно участие - по проблема за бедността в света. Когато й звъня по телефона се оказва, че певицата е в Милано, доста далеч от Европа.

"В момента е на преглед, просто така превантивно, заради грипа. Ще й предам да ви се обади", информира ме пресаташето й.

Сан Ремо наближава, очевидно Ива иска да е във форма. Поканена от водещия Паоло Бонолис, Дзаники ще изпее Ti voglio senza amore (Искам те без любов) - историята на една жена, която иска да сложи край на страданието и започва да прави секс, без да се ангажира емоционално.

"Разбира се, че репетирам песента си. Но на фестивала ще участвам без пари", пише ми тя в SMS.

Европейски рекордьори

Де Микелис, Дзаники и останалите и другите "отсъстващи" с причина и без причина, представляват великолепна дружина, която по въпреки всичко инкасира най-много пари от Европарламента - близо 35 хил. евро на месец!

Верни на традицията, италианските евродепутати са сред най-отсъстващите от заседания в Европа. Според официални данни от Страсбург от средно 60 пленарни заседания на година, нашите избраници пропускат едно на всеки три.

Разследването на "Еспрессо" надниква в архивите на заседанията за периода от юли 2004 до 15 януари т.г. Италия е на последно място по присъствие с 69%.

На първо място като най-дисциплинирани са финландците - 90% присъствие. Преди италианците са французите, но с внушителна преднина - 79% участие.
Италия държи и друг рекорд - най-много евродепутати, зарязали работата си. От 78 парламентаристи само 48 в момента изпълняват задълженията си.

Останалите 30 или са заменили са банките в Страсбург с по-меко кресло, или са отстъпили мястото си на следващия в списъка. Шестима от тези нови 30 депутати след първите три седмици също са зарязали задълженията и са прехвърлили щафетата на следващия партиен кадър.

Общо 114 италианци се подвизават като на бивак в Брюксел -

една от най-недисциплинираните национални гастролиращи трупи,
която влиза и излиза от комисиите като от ресторант за бърза закуска.

Абсолютни рекордьори по лентяйство са депутатите от листата на Северната лига - 43% присъствие, следват "виртуозите" от Партията на зелените, Демократичната левица и комунистите.

Още по-фрапиращи от данните за присъствието - по-скоро за отсъствията, защото са повече, - са скандалните факти за продуктивността на нашите евродепутати.

61 от тях досега не са написали нито един доклад! А 17 никога не са си отваряли устата нито в Страсбург, нито в Брюксел (бел. ред. - една седмица от четири работни дни 785-те европейски депутати заседават в Страсбург. През следващите три седмици от месеца ЕП заседава в Брюксел).

Така Италия разполага в Европарламента с 76 мълчаливи народни представители. Само за сравнение - Словения има седем евродепутати, които са изнесли повече доклади и са внесли повече законодателни инициативи от всичките 36 италиански депутати, оказали се в Страсбург като резултат от ротацията в партийните редици.

Портокали и глигани

На фона на тази трагична картина едва ли някой ще се учуди, че евродепутатката от Националния алианс Адриана Поли Бортоне предпочита да си остане през 3/4 от времето, което е задължена да прекарва в Брюксел.

За краткото й битие на европарламентарист Поли Бортоне не се е лишавала от нищо: едновременно със защитата на италианските интереси тя се подвизава и като вицепрезидент на Националната асоциация на италианските общини, координатор на своята партия в Пулия, основател на Школата за ръководни кадри на Националния алианс, зам.-кмет на Пулия, президент на Агенцията за средиземноморско културно наследство.

Да изброявам ли още!? Как при толкова ангажименти у дома на жената да й остане време да отскочи и до Страсбург или Брюксел!

Бившият евродепутат от "Форца Италия" Джорджо Кароло също е прекалено ангажиран за европейската кауза. Макар все още да се числи към Европарламента, през последните години времето му почти изцяло отива за строеж на собствената му партия "Венето за Европейската народна партия".

Така и останаха неизпълнени предизборните му обещания "да информира постоянно своите избиратели за всички инициативи, предприети от него в Брюксел и Страсбург".

Колкото до политическата му активност у дома, той ще се запомни с организирания от него курс за предпазване на горите във Венето от незаконната инвазия на глигани.

Друг екзотичен италиански депутат - Нело Музумечи делла Дестра, който между другото е един от най-дисциплинираните и с най-висок процент присъствие, в едно от последните си изказвания в парламентарната зала се застъпи за официално признаване на

средиземноморската диета като историческо наследство под закрилата на ЮНЕСКО

"Червеният сицилиански портокал, който е уникален в света със своите пигменти, богати на антиоксидантни съставки, заема централно място в тази диета - обясни Делла Дестра. - Затова тя заслужава да остане под закрила на културната организация на ООН."

Лобистите, които защитават интересите на италианските компании, са отчаяни.

"Все по-малко сме представени в Европарламента - казва известен лобист с уговорката да остане анонимен. - Повечето от нашите парламентаристи не разбират и не могат да говорят английски, поради което не са в състояние да защитават нашите интереси, когато се обсъждат важни за страната закони."

Поради това не вземат участие в пленарните заседания, дезертират от икономическите комисии, защото са им прекалено професионални.

Странното е, че Италия ръководи тъкмо службата "Писмен и симултантен превод"!

Вместо подготвени хора много често в Брюксел изпращаме "политици за зимен сън" или провалили се политици, братя или сестри на силните на деня, или втори, дори трети лица от партийните листи.

Отличниците на класа

"Neugierig auf mein tagebuch?" (Интересуваш ли се от дневника ми?) - обръща се към мен на идеален немски Сеп Кустатчер. Няма шега - южнотиролецът е най-добрият, дисциплиниран и активен италиански евродепутат.

Бившият член на Южнотиролската народна партия сега се прехвърли към Партията на зелените, но продължава да държи абсолютния рекорд на присъствие: от 274 пленарни заседания е посетил 272 - 99% дисциплинираност.

По този показател Италия също може да претендира за рекордьор на Страсбург.

И Паскуалина Неполетано е от малкото депутати с позитивен парламентарен баланс. Тя практически е непозната в Италия, макар че е била шеф на канцеларията на Валтер Велтрони по време на първото правителство на Проди.

Известна работохоличка, тя се издига до поста зам.-председател на Партията на европейските социалисти, отговаряща за външните връзки.

Друг парламентарен отличник е Лука Романьоли, преподавател по география в Сапиенца, представител на крайната десница и известен с това, че отрича съществуването на Холокоста.

Романьоли е изнесъл много доклади в пленарна зала - 238. Преди него е само Марио Мауро с 357, но той има много по-дълъг стаж в Страсбург.

Хотел Страсбург

Извън тези имена присъствието на италианските евродепутати е твърде скромно. Всъщност мястото в Европарламента не се смята за твърде престижно от гледна точка на кариерата.

Поради това избраниците веднага сменят мястото при първата открила се възможност. Много по-предпочитано е да станеш кмет, общински съветник или районен съдия, дори тв водещ.

Вероятно на нашите депутати трудно им понася северният климат, защото от 78 избраници 36 вече са избягали обратно на Ботуша. След италианците в тази класация са французите, но само с 11 дезертьори.

Германците, които разполагат с най-много депутати - 99, имат само осем избягали. Това наистина е национално предателство, защото в Европарламента се дебатират и приемат закони или разпоредби, които след това стават валидни за всички страни участнички.

Например миналата седмица под натиска на англичани, французи и германци е одобрено отпускането на стотици милиони евро, с които и италиански фирми ще финансират чуждестранни проекти, казва един от лобистите.

Първите дезертьори бяха Отавиано дел Турко и Мерчедес Бресо, избрани през 2005 г. за губернатори съответно на Абруцо и Пиемонте. На тяхно място в Европарламента влизат съответно Винченцо Лавара и бившата футболна легенда Джани Ривера.

Микеле Санторо също обръща гръб на евромисията си, след като Адриано Челентано го кани в шоуто си "Рокполитика".

Най-голямото бягство настъпва след изборите през 2006 г., От този момент възниква и терминът "въртящата се врата", не само измислен, но и приложен на практика от италианците.

Вземи парите и бягай!

Италианците държат още един рекорд, може би единственият, в който може да се открие и нещо позитивно: нашите депутати получават най-много пари от всички останали парламентаристи.

Всеки месец избраните от нас еврокpъшкачи прибират точно по 11 703,64 евро. Вторите в класацията - австрийците, се задоволяват само с 8160 евро, което е малко повече от германците, работещи срещу 7339 евро.

Французите защитават интересите на родината си дори срещу 6952 евро, а холандците не се оплакват и от 6949 евро. Испанците са лидери в долната половина на таблицата с 3126, или четири пъти по-малко от италианците.

Дори страната с най-висок жизнен стандарт си позволява да дава на депутатите си само половината от италианската месечна заплата.

Най-скромни са българите с 900 евро месечно

Освен най-високата месечна заплата, италианците получават още допълнително по 4052 евро за текущи разходи - наеми за офиси, пътни, за телефони, компютри, консумативи.

Освен това депутатите имат право на максимум 4000 евро годишно за пътувания. Всеки от тях получа и 287 евро дневни, които са за храна и хотел.

Сумата обаче се отпуска само ако депутатът присъства на заседанията. Това прави допълнително още по 1435 евро на месец.

От тези суми се плащат на месец максимум още по 16 914 евро за възнаграждения на асистенти, помощници и секретарки на евродепутатите.

Така общо италианските парламентаристи си докарват на месец по 35 хил. евро.

Настъпва обаче краят на този келепир. От следващия законодателен период всички евродепутати ще получават еднаква заплата - 7000 евро, а общият им бюджет на месец не бива да надхвърля 30 хил. евро.