Валери Найденов: За какво са ни олимпийски медали

"Провалът" на българските олимпийци би трябвало най-сетне да ни отвори очите за истинските цели на спорта. Не, това не са медалите. Целта на спорта е да даде на младежите здрав дух в здраво тяло. Както и на по-възрастните, тъй като работната сила у нас катастрофално намалява и остарява. На нацията ни вече са й нужни спортни старчета.

Дори е срамно да се гордеем с олимпийски медали, когато децата и юношите се разплуват върху чиновете и палят цигари още на стълбището. Училищата ни нямат отбори по нищо и не смятат, че това им влиза в задачите. Младежта ни в голямото си мнозинство не е пипала топка, не може да тича, нито да плува.

Нормално ли е тогава по брой на олимпийските медали да сме все сред първите?

Медалите са една лъжа, издигната в ранга на национална гордост

Защото въпреки своя исторически успех, Китай има по 1 златен медал на 30 милиона население (приблизително). Значи, за да надмине "провала" на малка България по този показател, на Китай са му нужни около 180 златни медала. Но какво от това? Имаше една държава, която по брой на златните медали на човек от населението държи всички рекорди - ГДР. Тази държава обаче я закриха.

И аз се радвам на нашата златна гребкиня, но колко училища у нас развиват гребането като спорт? Колко ваши познати спортуват гребане в свободното си време? Ей така, без да са професионални спортисти? Нито един? Е, не е ли странно, че държавата хвърля милиони, за да храни шепа гребци, когато в нито едно училище няма 25-метров плувен басейн?

" Спортните" нации са три вида. Първият е като пирамида - изключително широка основа и напълно заслужен връх. Там всеки млад човек спортува, всеки се състезава, а вече професионалният спорт е чист бизнес. Такива държави са САЩ, Англия, Австралия, ФРГ и пр. Те имат пълно право да се гордеят с медалите си.

Вторият вид е обърната пирамида - никой сред широките народни маси не спортува изобщо, младежта се разкапва, но една малка каста от професионалисти тренира каторжно вместо целокупния народ. Държавата инвестира в нея, за да отчита успехи. Такива са България, Гърция, Румъния, Русия, Казахстан и пр.

Ако в първия вид спортни нации зад всеки медал стоят поне по 1 млн. активно спортуващи хора, при втория зад всеки медал стоят не повече от хиляда. Не спортуваме, а плащаме на други да спортуват вместо нас.

Третият вид спортни нации направо си купува спортисти от втория вид. Това са Бахрейн, Катар и другите богати емирства. Развитите държави също си награбиха атлети от разпадащия се източен блок. Обърнатата пирамида се оказа нетрайна конструкция и закономерно рухна за радост на мародерите.

В един момент Турция изкупи българските щангисти от турския етнос, а другата половина отиде в Катар и прие арабски имена.

Вдигането на тежести е беден спорт, лесно е да си го напазаруваш

Едно обаче не разбирам -защо толкова се гордеем с него? С какво се гордеят арабите в емирствата? С това, че са си купили готов спортист? Ами то един нормален човек би трябвало да се срамува!

Когато гоненето на "показатели" е самоцел, съвсем естествено спортната бюрокрация се насочва към най-маргиналните спортове - борба, тежести, стрелба и пр. Така основата на пирамидата се стеснява, а върхът й все повече изпростява. Появи ли се странен спорт като женските щанги - ура!

Конкуренцията е слаба, юруш на медалите! Ако чопленето на нос стане олимпийска дисциплина, ние ще сме първите шампиони.

Лошото на тези спортове е, че в тях няма пари. За един посредствен професионален тенисист винаги ще има хляб, ако не у нас, в чужбина. Но ако създадеш армия от жени щангистки, които 10 години пъшкат в залата от сутрин до вечер, после какво ще ги правиш?

Така в един момент у нас професионалните борци бяха повече от полицаите, а борците са все хора силни, волеви и агресивни. И без професии. Те, разбира се, веднага хванаха бухалките и тръгнаха да рекетират, стрелците пък започнаха да ги отстрелват и така за всекиго се намери работа по специалността в престъпния свят.

Олимпийският спорт криминализира българския преход

Щеше да е по-добре да нямахме и един медал в историята си, но да ги нямаше и групировките.

Вместо да се гордеем, трябва да ни е срам, че в училищата ни има само по 1-2 часа физическо на седмица и че в тези часове половината от младежите носят извинителни бележки, а другата половина изобщо не успява да се изпоти.

Едно сравнение - в САЩ физическото е по 1 час всеки ден и в този час се спортува интензивно - баскетбол, футбол, плуване. Всеки ден!

Това е минимумът за един млад човек. Освен него всяко училище има отбори по различните спортове и те тренират също всеки ден, защото постоянно се състезават. Всички университети приемат с предимство училищните спортисти и на това отгоре им дават стипендии. Милиони бедни деца така завършват висшето си образование.

Защо САЩ все вадят по някой Фелпс? Ами защото там всяко училище има басейн и в него децата постоянно тренират. Освен това кажи-речи на всеки километър има и по един басейн на УМСА (младежката християнска асоциация) и там също мало и голямо плува и се състезава на аматьорски първенства. Отделно си има и общински басейни.

На практика всеки американец минава през басейна и

всяко голямо училище има поне един плувец, който бие българските национални рекорди

Колко са състезателните басейни в България? По-малко, отколкото бяха преди 20 години. Нищо не е построено. Закритият 50-метров в Дианабад не работи от десетилетия. Къпалнята "Мария-Луиза" бе приватизирана от вратовете заедно с огромно парче от Борисовата градина, след което бе закрита и превърната в частен клуб на шепа добре облечени бизнесмени.

Все бивши олимпийски надежди.

Изобщо спортните имоти у нас са непристъпни за младежта крепости, които се приватизират на безценица през някоя вратичка в закона. Градската младеж вече няма къде да рита топка. Всички празни терени и квартални игрища се застроиха.

Прави ли ви впечатление, че София и Пловдив, които преди години даваха на футбола най-големите му таланти, вече пресъхнаха?

Като слушам разсъжденията на българските спортни бюрократи, масовият спорт е последното, което ги интересува. На тях им е крайно необходима свърхмодерна допинг лаборатория, та да се надлъгват със световните допинг ченгета. Освен това им трябват още десетки милиони, за да могат женските щанги да заемат мястото, което заслужават.

Тези бюрократи не се интересуват от

онова дете, което има нужда да тича, да рита, да плува

Защо тогава да ги слушаме? Държавата трябва да спре да дава пари за професионалния спорт. Нейните пари трябва да се насочат към училищата - да се превърнат в малки спортни дружества. И колкото по-отпуснато и неразвито е едно дете, толкова повече трябва да тренира.

Професионалният спорт отдавна е бизнес, нека го оставим на бизнесмените. Ямайските спринтьори са милионери. За Федерер участието на олимпиадата е чиста благотворителност. Както и за аржентинските футболисти.

Ето, такива спортисти са ни нужни, а

не Маргини и шампиони на маргинализма

Освен това ни трябват и откраднатите детски лагери, и приватизираните по втория начин стадиони, зали, басейни, и застроените игрища. А най-много ни трябва нещо като американската YMCA. Но това е тема, за която тук няма място.