Тома Белев: Архитектите прогониха природата от града

Тома Белев е роден на 28 декември 1966 г. в Кърджали. Завършил е специалността "Опазване на природната среда" в Лесотехническия университет. Твърди, че има удоволствието и късмета през целия си живот да работи в област, която обича. Т.е. природата. Директор е на природен парк "Витоша" и е председател на федерацията "Зелени Балкани".

- Г-н Белев, как ще коментирате застрояването на подвитошката яка с пет-шест, та и седеметажни блокове?

- Това е грозен феномен, който започна преди години. Старият устройствен план на столицата позволяваше да се извършват чисто законово изменения, които дълго време вървяха само с подпис на главен архитект. Т.е. това ставаше, без да се произнася Общинският съвет по тези промени.

На практика позволи безсъвестните главни архитекти по места да правят произволи. Като смениха Закона за териториално и селищно устройство ? ЗТСУ, със Закон за устройство на територията - ЗУТ, дадоха възможност на всички общински съвети да препотвърдят заповеди, издадени в нарушение на стария закон.

И тогава общинските съвети на конвейер препотвърждаваха десетки решения на бившите главни архитекти, които са извършени в нарушение на философията на тогава действащия закон. Т.е. стана едно повсеместно узаконяване на безобразията.

Промяната на ОУП в параметрите плътност на застрояване, етажност и ниво на озеленяването позволиха да се издадат много разрешителни за строежи, които продължават да действат. Виждаме какви са резултатите от този процес, който продължи прекалено дълго. ОУП се работи повече от 10 години.

- Очевидно строителните безумия са узаконени, но вие като директор на природен парк "Витоша" как ще коментирате високите строежи в полите на планината?

- По принцип режимът на парка не оказва влияние върху съседните имоти. Друг е въпросът обаче доколко е целесъобразно от гледна точка на развитието на града.

Защото в стария ОУП имаше една буферна зона между границите на парка и тези на града. Тази зона беше до 300-400 метра. В нея бяха бивши земеделски земи и овощни градини, пообрасли с храсти. Те създаваха един буфер между територията на парка и една естествена връзка с ниската застройка в подвитошката яка.

Докато се приеме новият ОУП, тази зона беше застроена изцяло. Вече няма територии по границата със столицата, които да не са урбанизирани изцяло.

Същевременно около 60% от границите на природния парк "Витоша" са в съседство на урбанизираните територии.

В стария план на града имаше една философия за това как планината трябва да влезе в града. Със зелените клинове, които да стигат до центъра на столицата до НДК, с непрекъснатата връзка, която не се губи включително и от Околовръстния път.

Сега вече се изгуби. Новият ОУП узакони това, което беше променяно през годините без идея, без смисъл и без цел. На практика връзката на парка със столицата вече я няма. По-възрастните столичани вероятно си спомнят как дивите животни стигаха действително до центъра на столицата.

Аз живея в район "Илинден" и там катериците бяха чести гости в домовете ни, изяждаха ни лалетата по етажите на жилищните блокове. Природата беше в града, но архитектите я прогониха.

- Има ли възможности оттук нататък за възстановяване на природата в града?

- Имаме няколко възможности. Чисто законово най-вероятно всички - архитекти, градостроители и кметове, ще кажат, че това, което се извършва, е допустимо. За съжаление обаче това ще се отрази крайно негативно върху качеството на обитаване на тази среда.

Съчувствам на жителите на кварталите от подвитошката яка, които имаха сравнително прилично ниво на качествена околна среда с много природа, много въздух, много пространство.

Сега вече ще трябва да се примирят и да заживеят сред високото ново строителство. И всички проблеми, които носи струпването на толкова много хора на едно място.

Всички са наясно, че тези селища нямат прилична инфраструктура, канализации и т.н. Няма и качествен транспорт. Убива се и пространството, изгледцй и връзката с природата.

- Виждате ли светлина в тунела - има ли начин да спре това високо строителство?

- Новият ОУП също налага някакви ограничения в нивото на застрояване и може все още да се променя. Оптимист съм, защото хората вече са активни.

Ако няма активно гражданство, което да отстоява и защитава интересите си, независимо дали става въпрос за опазване на природата или за пазенето на градската среда, няма как нещата да се променят.

Има вече активни граждани в обществото ни. Важно е те да намерят начин, по който да влияят при вземането на важни за обществото решения. В България все още се учим на това как гражданите да участват във вземането на такива важни решения.

Независимо от десетките регулации, конвенции и други международни документи, които изискват гражданите да участват в процеса на вземане на решения. За съжаление бюрокрацията и олигархията на местно и централно ниво няма интерес от подобни неща. Винаги тези, които решават да минат по ръба на закона, имат интерес гражданите да не знаят за това.

- Софиянци са благословени, защото за 15 минути от града могат да стигнат в планината, малко европейци могат да се похвалят с такъв шанс. Има ли достатъчно възможности за атрактивен туризъм в парка?

- Витоша е най-старият парк на Балканския полуостров - още от 1934 г. По това време не е имало някакво специално законодателство, което да определя какви са видовете защитени територии.

Затова първите защитени територии се обявяват по закона за горите. През 1999 година беше приет Закон за защитените територии и парковете бяха разделени в две категории - национални и природни.

Тогава имаше огромен натиск Витоша да бъде обявена за национален парк. Конституционният съд излезе с решение по въпроса кои са териториите с национално значение и Витоша беше посочена там.

Но въпреки това Народното събрание каза, че ще имаме три парка с национално значение Рила, Пирин и Централен Балкан, а всички останали ще бъдат със статут на природни.

И веднага започна реституцията на земи в планината. Към настоящия момент около 30% от територията е възстановена на собственици на земи, на общини, манастири.

Това е една голяма част от около 8000 хка и ако искаме в момента да върнем режима на национален парк, то държавата ще трябва да изнамери много пари, за да отчужди съответните собственици.

Което не е невъзможно. Има средства от бюджетния излишък, но явно няма да се случи по моя преценка. Другият начин е да създадем строги норми на опазване, които да гарантират режима на Витоша и да го ограничат от застроявания и използвания.

Планът за управление, който е приет от МС, е стъпка в тази посока ? всички дейности са строго регламентирани и мога да кажа, че Витоша е по-добре защитена, отколкото националните паркове. Забранено е всякакво ново строителство на територията на парка. Позволено е да се прави само ремонт на съществуващите почивни бази и сгради, но без да се надстройва и разширява.

- Доволен ли сте от развитието на туризма в парка?

- По нашите изчисления Витоша е най-посещаваният обект в България. По 3,5 - 4 милиона българи посещават парка годишно, което е ниво за посещение в един европейски парк. За сравнение - в Рилския манастир са около един милион.

Голямо значение за тази посещаемост има фактът, че в близост са двата големи града - София и Перник. Трябва да се знае, че посещенията в природата са свързани по-скоро с имотни, отколкото безимотни и образовани, отколкото неуки хора.

Повече млади хора обичат да излизат в планината, отколкото стари. И това са тенденции, които са очертани в световен мащаб. Какво правим, за да могат хората да се чувстват по-добре в парка? На първо място е нивото за достъпност, което осигурява публичният транспорт.

Към настоящия момент столичната администрация се опитва да се освободи от този ангажимент, като продаде "Въжени линии", прехвърли основното потребление от "Златни мостове" до "Алеко" на маршрутни линии.

Старият познат градски транспорт вече не съществува или е два пъти дневно. Това намалява достъпността, тъй като трябва да имаш лека кола или да си ревностен пешеходец.

Тази политика на Столична община удари най-слабите, най-бедните, които не могат да стигнат до планината. Общината не успя да прецени добре отговорността си по отношение достъпа до планината. Трябват и повече средства за алейна, пътна мрежа, които са в окаяно състояние.

novinar.net