Развитието на компютърните клавиатури замря преди 15 години. Единствената по-съществена промяна е добавянето на клавиша Windows, а многобройните бутони за управление можем да не слагаме в сметката – те затова се наричат допълнителни.
До появата на IBM PC обаче такова разнообразие нямаше. Клавиатурите и тогава се различаваха само в детайли – в края на краищата всичките те са базирани на клавиатурата на пишещата машина. Но всяка от тях имаше свои особености, отразяващи интерфейса на изчислителната машина, за която са били предназначени.
Клавиатурата на Енгелбарт
Интересно е да се види знаменитата презентация на Дъглас Енгелбарт от 1968 г., на която той демонстрира своите изобретения – зачатъчен графичен интерфейс, мишка, хипертекст, средства за съвместна работа с документи, обмен на бързи съобщения и даже видеоконференция.
Клавиатурата, използвана в неговата система е снабдена с интересно допълнение, състоящо се от продълговати ненадписани клавиши. Днес за клавиатурни команди се използват програмируеми бутони, но подходът на Енгелбарт в доста по-радикален. Текстовата клавиатура се предназначена изключително за въвеждане на текст, докато командите се задават с помощта на допълнителна клавиатура и мишка.
Пет функционални клавиша и три бутона на мишката правят 93 възможни комбинации. Тази система явно се оказала доста сложна за потребителите, но изобретателят не бил притеснен от това. Той считал, че сложността на машината не би трябвало да е проблем, ако с нейна помощ се постигне по-голяма ефективност в работата. Някои негови сътрудници наистина перфектно усвоили устройството и достигнали невероятна производителност, но с това успехите на клавиатурата приключили. За разлика от другите изобретения на Енгелбарт, които ползваме и днес, тази клавиатура вече има само историческа стойност.
Котката на Canon
Клавиатурата на компютъра Canon Cat, който е разработен от създателя на първия Apple Macintosh Джеф Раскин, не е толкова непривична, но пък се появи почти 20 години след клавиатурата на Енгелбарт. След като Раскин напуска Apple, той се заема с разработката на персонален компютър, отговарящ на неговото виждане за удобен интерфейс. Уви, Canon Cat, който е пуснат през 1987 г. бързо е свален от производство и сега идеите на Раскин могат да се прочетат само в неговата книга The Humane Interface.
За Canon Cat клавиатурата е единствения начин за въвеждане на информацията, така че на нея е имало доста нестандартни клавиши. Веднага се набиват на очи двата бутона Leap, разположени под интервала. Те действително са много важни – с тяхна помощ се движи курсорът, осъществява се бързо търсене в текст, маркира се и се копира част от текст – в общи линии почти всичко, което се прави с мишката, но и още доста друго.
Клавиатурата на Canon Cat има и други особености. Клавишът, който в Windows е Ctrl, а в Mac OS X - Command, тук той се нарича Use Front. Защо? Названията на командите са написани на предната страна на съответния бутон. Впрочем, тази практика се използва и от някои производители на съвременни клавиатури.
Затова пък клавиша Document едва ли ще видим отново на клавиатура. Той създава нови документи, а в съчетание с Leap ги прелиства. Необходимостта от отделен бутон за тази функция може да ви се стори странна, но само ако нищо не знаете за софтуера на Canon Cat. В него е реализиран съвсем друг подход към организацията на работната среда. Още през 80-те години Раскин е решил да се отърве от понятието „файл“ и го е заменил с „документ“.
Клавиатурата на Космическите кадети
Space Cadet Keyboard с право влиза в списъка с най-странните клавиатури и тя наистина прилича на пулт за управление на космически кораб от старите филми. На практика, с нея може да се управлява разработената в лабораторията за изкуствен интелект на MIT Lisp machine – устройство, не по-малко интересно от космически кораб.
Достатъчно е да погледнете само горния ред клавиши, предназначени за управление на терминала, за да разберете, че тази клавиатура не е от простите. Забележителен е бутонът Greek, чрез който лесно се въвеждат букви от гръцката азбука, необходими във формулите. Освен това, има още четири специални клавиша - Hyper, Super, Meta и Control, които се използват в съчетание с други бутони.
С такава Lisp machine е работил и небезизвестният Ричард Столмън, който разработил текстов редактор, впоследствие наречен GNU Emacs.
Именно Space Cadet Keyboard е виновна за бъркотията, свързана с клавиша Meta, който и до сега се споменава в ръководството на Emacs. Освен това, клавишът Control на тази чудо-клавиатура е бил редом с интервала – там, къде при сегашните клавиатури седи Alt. Натискането на Alt в съчетания с буквени бутони е къде по-удобно, отколкото Control, но разработчиците на Emacs вече не се решили да внесат промени.
ZX Spectrum и малко Atari
Докато компютърната наука се движила напред най вече сред стените на Масачузетския и Станфордския институти, съвсем скромен компютър започнал да покорява сърцата на обикновените потребители. Клавиатурата на класическия ZX Spectrum е само с четири реда по 10 клавиша, на които били разположени невъобразимо количество команди и функции.
Съдете сами – всеки клавиш освен букви или цифри отговарял и за две команди на вградения BASIC, математическа функция и някой и друг символ. Всичкото това многообразие се въвеждало с помощта само на два функционални бутона - caps shift (аналог на обикновения shift на PC) и symbol shift (за въвеждане на символи).
Тайната тук е в режимите. Курсорът в Spectrum BASIC представлявал мигащ квадрат, в който периодично се променяла буквата, показваща текущия режим на въвеждане. Например „К“ означава, че при натискане на клавиша ще бъде въведена съответната основна команда, „Е“ - допълнителна, а с „L“ се въвежда текст.
При необходимост режимите се сменяли и ръчно, но най-често се превключвали автоматично. Например, след въвеждане на командата, с едно натискане на съответния бутон Spectrum BASIC сам преминавал в текстов режим, за да се въведат аргументи. Така след команда „PRINT a“ се правят само две натискания - „p“ и „а“.
За притежателите на Atari 2600 също се предлагало нещо подобно, но само с помощта на специални контролери, продавани в комплект с название Basic Programming. Независимо, че те се използвали заедно с обикновена клавиатура, клавишите й също се претоварвали с излишна функционалност.
Източник: IDG.BG
