Соломон Паси: Добър вечер!
- Искам малко необичайно да започнем този разговор, г-н министър. Кое е по-лесно - България да влезе в ЕС или вие, политиците, да обясните на човешки език на българите за какво става дума и какво ще се случи с нас в обединена Европа?
- Пътят на България към ЕС е наистина много труден, много тежък, трънлив път и с каквото и друго да го сравня, наистина може би имам едно пристрастие да кажа, че пътят към ЕС е по-труден. Но що се отнася до обяснението, обяснение даваме. Смятам, че резултатите са налице. Вчера видях много интересно проучване на агенция "Галъп", която показва как се движи общественото мнение. Оказа се, че българското обществено мнение е много добре информирано по въпросите на атлантическата интеграция, на европейската интеграция и вижда далеч по-напред, отколкото редица други обществени мнения. Забелязвам това нещо от доста години насам: като че ли българинът има вродена склонност и вроден интерес към международните дела и към международната политика.
Тук искам да цитирам само няколко числа. Общественото мнение за последните 6 месеца се е удвоило, подкрепата се е удвоила спрямо разполагането на чужди или на съюзнически военни бази в България - от 17 на 35%. А същото това обществено мнение смята, че след като станем членове на алианса след десетина месеца, вече 50% подкрепят разполагането на бази. Мисиите на българи в чужбина, военни мисии, мироопазващи мисии, се подкрепят от повече от 53% от българското население. Така че ние имаме едно много добре образовано обществено мнение. Разбира се, оттук нататък предстои доста работа и по линия на ЕС.
- Аз много не обичам израза обикновени българи, защото всеки човек е необикновен, но въпреки това опитвате ли се вие самият да обясните на тези хора, които обикновено наричаме обикновени, за какво става въпрос? Има, разбира се, един мит, че министърът на външните работи стои повече в Брюксел, отколкото в България, да не се окаже, че ще го опровергаем?
- Поисках една справка преди малко. Оказа се, че през последните десетина месеца съм прекарвал близо 7-8 дни от месеца по градове и села из страната и настина направих опит, както и много други мои колеги от правителството, направихме колективен опит да обясним това, което правим. Разбира се, дали сме успели, това избирателите сами ще кажат.
- Добре, хайде да опитаме с едно обяснение. Преди една седмицата беше срещата в Порто Карас, на която България получи обещание, "обещание" обаче казвам, че ще завърши преговорите с ЕС през 2004 и ще влезе през 2007 г. Ще рискувате ли да кажете, че това обещание е 100-процентова сигурност?
- Сто процента сигурност имаме само за нещата, които вече са се случили. Иначе никое бъдещо събитие не може да бъде гарантирано със 100-процентова сигурност. Същото важи, разбира се, и за процесите на европейската интеграция. Но това, което постигнахме през последните няколко месеца, наистина дава основание на всеки българин да получи ново самочувствие. Срещите на НАТО в Прага, срещата на НАТО в Брюксел, на която бяха подписани протоколите, ратификацията от американския Сенат през май месец, както и последното решение на НАТО от Брюксел да допусне България до тайните на Алианса, с което ние фактически ставаме член на НАТО - това са четири исторически събития и тези исторически събития много ясно маркират посоката към пълноправно членство в НАТО, а това пълноправно членство в НАТО мога да сравня единствено със Съединението на България, което никой не би оспорил. Днес може би е много рано да преценим историческата значимост на всяко едно от тези събития, но след години историците ще гледат назад и ще си казват, че българите през тези няколко години наистина са регистрирали голям напредък.
- Говорите за исторически събития, обаче Европа не е ли вече уморена от разширяването? След като преглътна 10 държави, може да се поколебае за България и Румъния?
- Няма такава тенденция. Чрез Копенхаген и чрез Солун ние успяхме да асфалтираме пътя на България до ЕС. Друг въпрос е, разбира се, кога и как точно ще преминем по този път. Но ние имаме гаранции, уверения от ЕС, че до края на тази година ще имаме и един ясен график за това, как да приключим преговорите.
- България също каза "не", т. е. подкрепи общата европейска позиция за Международния наказателен съд. Лесно ли взехте това решение, имаше ли натиск и рискува ли България да загуби американска военна помощ?
- Казусът с Международния наказателен съд не е прост наистина, но смятам, че на този етап избрахме най-доброто, печелившо решение. Нито отношенията между България и САЩ се свеждат до 20-те милиона долара военна помощ, нито отношенията между България и ЕС се свеждат до милиард и половината евро, които очакваме да получим като предприсъединителни фондове. В случая става дума за ценности. И това, което ние направихме - подкрепихме в Съвета за сигурност на ООН една много ясна резолюция, която дава още една година възможност, отлага действието на съда върху мироопазващите сили. През тази една година ние вярваме, че между ЕС и САЩ ще се постигне добро споразумение, добра договорка. През тази година и половина, в която гласувахме в Съвета за сигурност, ние наистина се научихме на това, как да реагираме в трудни, деликатни и динамични международни води.
- Точно това искам да ви попитам. Как се държи България в тези сложни напоследък отношения между ЕС и САЩ - дали преследва интереси, дали защитава принципи или осребрява изгоди?
- Съветът за сигурност наистина е голяма школа, голяма школа по дипломация и политика.
- И по измъкване вероятно?
- През последните година и половина гласувахме 101 резолюции в Съвета за сигурност, като всяка една от резолюциите, която беше приета, беше подкрепена от България, и нито една от резолюциите, които не бяха приети, не беше подкрепена от България.
- Тоест винаги сме на печелившата страна, така ли!
- Тоест ние наистина избрахме една оптимална стратегия и това беше стратегията, която защити националния интерес.
- Дано печелившата стратегия да е и справедливата кауза.
- Когато има спор между големите сили, редно е малките държави винаги да изберат своя национален интерес и тогава те няма да сбъркат.
- Имаше ли обаче все пак моменти, в които сте почувствали, че щастливата звезда ви напуска? Например при срещите с медиците в Либия, които още са затворени, или пък по време на посещението в Израел, което беше критикувано.
- Посещението в Израел се случи в момент на едно, мога така да го кажа, политическо земетресение в Близкия изток, а земетресенията никога не могат да бъдат предвидени предварително, така че в тази "земетръсна политическа зона" реагирахме по най-добрия възможен начин. Впрочем нашето поведение след това зададе модел за поведение на редица европейски лидери, които приложиха нашата формула, и смятам, че това беше добре.
Що се отнася до Либия, наистина искам да кажа, че делото в Либия може би е най-голямото ми и най-дълбоко човешко неудовлетворение от професионалната ми работа през последните две години. Въпреки огромния напредък, който постигнахме, въпреки промяната на мярката, оттеглянето на обвиненията, промяната на климата и на условията, при които живеят нашите сънародници, въпреки това аз съм дълбоко неудовлетворен от това, че те вече пета година седят при такива условия. Но искрено се надявам, че годината, която е пред нас, че месеците, които са пред нас, ще ни помогнат да решим и този сложен казус.
- Как може да оцените най-кратко и най-честно също така, г-н министър, външната политика на това управление две години по-късно?
- Трудно ще ми е да го направя накратко, но първото нещо, което искам да кажа, е, че много е важно да избягваме грешки. Имахме три ключови момента, в които можехме да постъпим грешно и, избягвайки грешките, ние постигнахме много. Първият случай беше 11 септември 2001 г., когато взехме най-точното възможно решение. Вторият случай беше закриването на глава "Енергетика" в преговорите с ЕС. И третият случай беше позицията на България по кризата в Ирак. Смятам, че тези три конкретни случая бяха наистина решаващи, за да стигнем дотук. Защото ние сме вече много напред.
Също така през тези две години това, което успяхме да направим, е да дадем една нова рамка на поведение на държавата към българите в чужбина, изпаднали в беда. Тук мога да цитирам българските моряци в Йемен, българските рибари в Черно море, заложниците в Москва, журналистите в Афганистан, студента Джонев в САЩ и т. н., и т. н. Смятам, че това е един нов подход, който беше зададен лично от министър-председателя. Впрочем много важно условие за изключителната работа на институциите беше и мощната подкрепа, която ние получихме от парламента и преди всичко от мнозинството, от парламентарните групи, ръководителите Панайотов, Доган, двамата председатели на комисиите Вълчев и г-н Станимир Илчев, както и всички членове на тези комисии, бяха наистина хора, които дадоха много от себе си, за да напредне страната ни.
- Само да ви върна към тези случаи, които изброихте. Вие наистина винаги сте казвали, че защитата на българските граждани зад граница е ваш личен приоритет. Но към тези случаи, ако добавим случаите с българите в Скопие напоследък, не се ли чувствате провокиран от тях?
- Наистина това са случаи, които определени среди ще се изкушат да политизират, но аз имах среща на всички възможни равнища и с всички възможни инстанции и институции. Няма никакво основание за тревога в българско-македонските отношения.
- Сигурен сте в това, което казвате, защото, когато има тревога за отделни граждани, има тревога за цялото общество.
- Аз съм абсолютно убеден в това, което казвам в момента. Няма абсолютно никакво основание за тревога в българско-македонските отношения. Скоро се видях и с моята колежка Илинка Митрева и ние констатирахме, че отношенията между нашите две страни са по-добри, отколкото когато й да било в 13-годишната ни история. Ние трябва по нов начин да погледнем изобщо нашата балканска политика и това е един от основните изводи от преговорния ни процес с ЕС. В момента, ако трябва да формулирам българската балканска политика с две думи, това са думите евроинтеграция и инфраструктура. България вече се превърна във водеща държава по отношение на европейската интеграция и България тепърва ще бъде модел и основен адвокат на страните от Западните Балкани в техния опит да се интегрират както в НАТО, така и в ЕС. Така че тази нова роля трябва да я изиграем по най-добрия възможен начин, но това е нещо ново. Ние с такава роля не сме се сблъсквали през последните 60 години и наистина трябва да се подготвим, за да играем успешно ролята си на водач в процесите.
- Последно изречение, г-н министър. Връщам ви отново към началото на разговора. С напредването към ЕС и НАТО по-важна или по-маловажна ще става външната политика за българите, по-скучна или по-интересна?
- Външната политика ще става все по-интересна за българите, защото България е страна, която има нюх към външната политика и българите разбират от международни дела. И единственото, за което наистина дълбоко съжалявам за последните 13 години, е това, че ние не започнахме тези интеграционни процеси по-рано. Ако през 1995 и 1996 г., вместо да източваме банките, ние бяхме започнали процесите на евроинтеграция, много отдавна вече щяхме да бъдем в ЕС и в НАТО. И понеже това предаване има малко обзорен характер, тук искам да използвам случая да кажа, че редом с неудовлетворенията, които съм изпитал, изпитах и едно много голямо лично удовлетворение в тази работа, която върша в момента. Това беше визитата на папата. Визитата на папата в България промени в голяма степен образа на България зад граница и вече не се говори по света за българския чадър, защото папата сложи кръст на това петно. Вече се говори за това, че България е автор на кирилицата, за това, че България е спасила своите евреи - нещо, което малко други народи са направили, и за това, че българин е изобретил компютъра в света, първия в света.
- Г-н министър, благодаря ви за този разговор.
Интервюто е публикувано на страницата на Министерството на външните работи (МВнР).
