Ктиторите на Варвара

Н авремето толкова се бях впечатлила, че бях решила да напиша статия под надслов "Варвара - модел за етническа толерантност".

Пък и в това лъжа няма. Поминъкът е един за всички - риболов, наесен в морето излиза прословутата "паламида", или паламуд, отглеждат се зеленчуци, плодове.

През лятото местните помагат за ремонт или построяване на къщите на новодошлите.

През зимата всички кротко си пият в кръчмата, в очакване на пролетта.

Самата аз за жалост, нямам никакво пряко отношение към набирането на средства за църквата.

Името ми няма да бъде изписано сред "ктиторите". Само веднъж, в началото, ентусиастите "варварци" ме помолиха да проверя откъде биха могли да бъдат събрани средства.

Първото, което ми хрумна, е да се обадя в "Дирекцията по вероизповеданията" в Министерския съвет. Исках само информация.

Лицето, с което ме свързаха и на което обясних случая - "Така и така, едни хора искат да вдигнат църква във Варвара, по каква програма, ако знаете такава, биха могли да кандидатстват за финансиране", отначало мълчеше, съвсем по държавнически.

После, след дежурните изрази в смисъл "пари няма - действайте", реши, че службата го задължава да даде и някакво духовно напътствие.

Не дотам утешителните му думи в общи линии звучаха така: "Ами, който в тежки времена е решил да вдига църква, не му е чист косъмът".

Администрацията обаче не трябва да се поставя под общ знаменател.

Например, кметът на община Царево, Петър Арнаудов, в чийто "вилает" се намира Варвара, е един от първите, запален от идеята. Помага с всички сили.

Нещо повече - предоставя общинска земя за строежа.

Как се намират пари за такова начинание, задавам този типичен журналистически въпрос.

Ами, ей така, както тук си седим - на маса, отговаря Бочев. Неговите методи обаче не са традиционни. Варират от убедителното - "Кога ще имаш друга възможност името ти да се изпише в църква", до - "Виж какво, брато, втора къща вдигаш, не ми казвай, че нямаш малко пари за църквата."

През тези пет години децата също участват в набирането на средства. През лятото на всичките тези години се организират благотворителни концерти, където малките пеят, рецитират стихове и обикалят с шапка сред присъстващите, за да съберат пари за църквата.

Така че и те са съпричастни към общото дело.

Църквата вече е факт - издигната, оградена. Предстои освещаване - може би на празника на света великомъченица Варвара, както се нарича и църквата.

Вальо и "местните" хора са вложили часове труд. Камбаната вече е отлята - някъде около София, преди летището в Божурище.

Преподаватели и възпитаници на Художествената академия са активни действащи лица.

Валентин Лилов резбова вратата и иконостаса на храма, Николай Драчев прави витражите, студентите от Художествената академия на Асен Гицов изографисват иконите.

Божидар Бончев е сътворил керамична икона на света Варвара за чешмата, която е пред църквата, а кръстът е дело на скулптора Слави Минеков, а кръста за иконостаса живописва Кольо Карамфилов.

Рискувам да прозвуча като учителка в детското училище с въпроса: "А сега, деца, каква е поуката от тази приказка?"

Но отговорът някак си се налага от само себе си. Опитайте се да осъществите добрите си намерения.

Седнете на една маса и ги споделете с хубави хора.

Нещо не чух - каза ли някой "наздраве"?

Сп. "Анна Клуб", Марияна Панова



#HN1016#

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram