Защо даренията за култура са с по-високи облекчения от даренията за образование и науката пита авторката Силвия Георгиева във вестник ?Сега?. И допълва: Законотворците нямат отговор.
След като напомня , че на дневен ред в парламента е законът за меценатството, получил подкрепа и от трите партии в управляващата коалиция, тя посочва, че в публичните среди
този проект предизвика сериозни вълнения,
поради редица недомислици и подводни камъни, които съдържа в себе си.
Редно е преди да мине на второ четене, депутатите да преценят дали вместо да помогнат на културата, няма да я дозадушат с един объркващ закон. От дискусиите в публичното пространство става ясно, че още отсега се вижда силна съпротива към внесения от Нина Чилова - бивш министър и сегашен председател на комисията по култура в Народното събрание, проект. Творците по-скоро одобриха философията на проекта (да, на културата трябва да се помага), но не пропуснаха да изтъкнат клопките в него, пише авторката в ?Сега?.
Проектът урежда взаимоотношенията при безкористно подпомагане на културата между дарители, творци и държава. Новост в него е появата на две фигури - на мецената, който може да е физическо или юридическо лице, и на организациите, подпомагащи културата, които се явяват посредници между мецената и носителя на безвъзмездната помощ. Сред важните текстове са предвидените облекчения за спомоществователите. Става въпрос за намаляване на данък общ доход с до 20%, а на корпоративния данък с до 15%. А услугите на т.нар. посреднически организации в културата се освобождават от ДДС.
Според вносителите по този начин държавата стимулира меценатите и поощрява частния бизнес при подобна дейност.
Сред точките, които срещнаха сериозен отпор, е
контролът и администрирането на меценатството,
се посочва в статията във в. ?Сега?.
В началния вариант бе предвидено създаването на Държавна комисия за подпомагане на културата към ведомството, която да регистрира и контролира дарителите. Веднага заваляха обвинения, че това е безсмислена структура, която вместо да подпомага, ще затлачва дейността.
Остана и съмнението, че въпросната комисия няма да съумее да контролира добре посредническите организации и дарените пари. На по-късен етап тази отговорност бе прехвърлена директно на министъра, което е не по-малко ялово.
Но ?Сега? напомня, че от гледна точка на данъчните, щом съществува облекчение, веднага ще му се намери цаката, за да се спести някой друг лев чрез културата. Философията на закона е, че ще се подпомагат дейности и форми, които не са печеливши, но тя не изключва печелившите дейности.
Силвия Георгиева дава пример: меценат дарява 10 хил. лв. за създаване на произведение на изкуството и моментално всички данъчни преференции се включват. Но предварително той се е споразумял и с посредника, и с твореца за по-малка сума ( схемата кеш-бек). Разбира се, това е в ущърб на организацията и получателя на помощта, но все пак за тях е по-добре те да получат по-малко, отколкото нищо!
С какви механизми тогава въпросната комисия ще възпре измамата?
Ефектът от закона би бил само в ущърб на държавата и в полза на мецената, който ще плати по-малко данъци.
Но в крайна сметка обществените взаимоотношения не съществуват, за да са удобни на данъчните. Ако те се страхуват от измами заради облекченията, да завишат контрола, а не да са против облекченията априори, са казва в статията на ?Сега?.
Проблемът с облекченията има и друг аспект - размерът им и защо се отнасят само да културата и произведенията на изкуството.
Не е ясно защо облекчението за дарителите за култура да е по-голямо от това за другите сфери? По каква логика една и съща сума, дадена за култура и за образование, ще се облага с различен процент? ? пита авторката на статията.
И напомня, че промените в данъчните закони за 2006 г. не предвиждат облекченията за меценатство. Явно те ще влязат в сила от 2007 г. Според изследвания на различни донорски организации, съществуващите и сега данъчни преференции не са никак малки в сравнение с Централна Европа и на всичкото отгоре не се използват достатъчно. По тази причина, ако дарителите имат нужда от регулация, тя трябва да се отнася до цялата система на благотворителност.
Според Силвия Георгиева
това, което непременно ще се случи бързо в резултат на закона, е културното лото.
Държавата организира културно лото по реда на Закона за хазарта. Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждават от министъра на културата, съгласувано с министъра на финансите, като най-малко 50% от тях се използват за нуждите на националните фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата".
Това е може би най-парещото предложение. На фона на войната, която управляващите партии БСП и НДСВ водят за контрола върху спортния тотализатор, тази тема изглежда още по-гореща. Очевидно управлението на хазарт на държавно ниво е сериозна хапка. От историята на "Тото 2" знаем, че най-малкото, с което има общо, е развитието на спорта. Затова културното лото също трябва да бъде прието с голяма доза подозрителност.
Авторката цитира художника Светлин Русев, който нарече този проект Закон за посредника, защото 3/4 от членовете в закона се занимават с посредническите организации между мецената и творците - какви трябва да са, какво точно извършват, какво разходи могат да имат.
И добавя, че според редица изследвания
у нас в момента има изключителен ръст на дарителството
и без такъв закон. Данните показват, че само за 3 години финансовият оборот на дарителството е бил 50 млн. лв. и че над 60% от фирмите ни даряват ежегодно. Всички те го правят от добра воля да видят някаква промяна. Как може да се определи кой е по-заслужил от друг? Културната сфера няма повече дарители от другите сфери на живот, за да се регулират те в отделен закон.
Критиките към проекта на Нина Чилова са много и сериозни. Очевидно проектът се нуждае от прецизиране. Дори и прословутото ни влизане в ЕС не изисква неговото спешно приемане. Но очевидно натискът да се бърза е голям и изглежда лобито на културата (по-скоро на културното лото) ще направи така, че този закон да мине бързо-бързо на второ четене. Но темата за Закона за лобизма не е от любимата на родните депутати, така завършва статията във в. ?Сега?.
Вестникът напомня какво могат да подпомагат меценатите според проекта:
1. литературни произведения
2. публицистични произведения
3. музикални произведения и звукозаписи на музикални произведения
4. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби
5. сценични произведения
6. филми и други аудио- и аудио-визуални произведения
7. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти
8. произведения на архитектурата
9. произведения на художествената фотография
11. произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърна програма
12. изпълнения на артисти-изпълнители
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!