През последните години Студентски град в София се превърна в апетитна хапка за много инвеститори. Преди няколко десетилетия държавата решава да построи върху отчуждени територии общежития, които да обслужват нуждите на нарастващия брой студенти. Изградени са 60 блока, като последните от тях са завършени през 1990 г. Площта на Студентски град е 2400 декара. Хиляда от тях са притежание на Университета за национално и световно стопанство, Националната спортна академия и Техническия университет. Останалите 1400 декара попадат във водовъртежа на реституцията и частния интерес.
В момента по данни на район "Студентски" тук живеят 50 хил. младежи от цялата страна и 30 хил. души с постоянна регистрация. Така е според официалната информация, но реално живеещите постоянно растат. Пазарът е голям и това води до бурно развитие на развлекателната индустрия. Дискотеките, баровете и казината граничат със студентските общежития, а доста от тях са изградени като пристройки към тях или в самите общежития, разказва Симион Патеев за в. "Дневник".
През последните години в Студентски град се наблюдава бум в строителството. На собственика на земята не можеш да му говориш за логика и за това как да строи, казва главният архитект на района Теодор Коларски. "Студентски град е бил обособен като кампус, но реституцията надделява и хората влизат във владение на земите си. В бъдеще студентите ще останат по-малко с оглед на строящите се нови сгради. Полетата до Околовръстното шосе, включително цялата "Малинова долина", ще бъдат застроени, защото всичко това е частна собственост и един ден там ще има предимно жилищни блокове", допълва арх. Коларски. Според него лошият земеделски закон и голямата власт, която са получили поземлените комисии, са основната причина за бурното застрояване на Студентски град.
Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) разстоянието между две сгради трябва да е 1/3 от височината на едната постройка до границата между имотите плюс 1/3 от височината на другата сграда, отново измерено до границата между имотите. Тоест, ако имаме две сгради с височина 18 м, те трябва да отстоят на поне 12 м една от друга.
В средата на май и началото на юни
започват два строежа в близост до общежития на Техническия и Софийския университет
Рядко са случаите, в които студенти се организират срещу новостроящи се сгради или шумни заведения. Близостта до общежитията и силният шум обаче ги провокират и те се обръщат към общината и ръководствата на университетите си за съдействие.
Кънчо Драгнев е докторант в Техническия университет в София (ТУ) и живее на общежитие в Студентски град. Разказва как в средата на май живеещите в бл. 14 на ТУ подават жалба до общината. Съмняват се дали са спазени нормативните изисквания от фирмите "Риц 4" и "Кент", които започват да строят в близост до общежитието им. Студентската комисия по социално-битовите въпроси в ТУ анкетира живеещите в този район, като 82% от тях се оплакват от околните заведения и строежи. В подкрепа на жалбата са приложени 250 подписа от живеещите в блока, но от страна на университета не получават необходимата юридическа подкрепа.
Същото правят и младежите от бл. 18 на Софийския университет (СУ). От домовия съвет в общежитието също събират 300 подписа от живеещите в блока. Тук строител е фирмата "ВЕС Церовски 95". Освен жалбите до общината за започналите строежи е информирана и управата на общежитията. Борба с гъсто строящите се сгради и с шумните заведения в близост до общежитията е животът в Студентски град според студентите. Но по-скоро неуспешна борба, преминаваща в мирно съжителство, допълват те.
Не знам нищо за жалбата, каза Румен Младенов, управител на "РИЦ-4", която строи до блок 14. Това ще е триетажна офис сграда,
спазили сме всички нормативни изисквания
казва той. Валентин Церовски е собственик на фирма "ВЕС Церовски 95", която строи до 18 бл. Според него разстоянието между неговата сграда и общежитието не е колкото изискваното от закона, тъй като според устройствения план на мястото между общежитието и неговия строеж би трябвало да има улица, а при строителство през улица нормативните условия са различни. В момента обаче между блока и новостроящата се сграда няма улица, а има дърво и тревна площ. Според главния архитект на района Коларски, щом е предвидена улица, то тя рано или късно ще се появи.
Разрешителните за строеж и на двете места са издадени в средата на април тази година от арх. Коларски. Справка в документацията на общината показа, че при строежа на въпросните две сгради са спазени всички нормативни изисквания. Строежът до 14 блок отстои на 15 метра от общежитието и на осем метра от детска градина, а този до 18 блок е на една "бъдеща улица разстояние" от общежитието. От отдела по незаконните строежи в общината са направили оглед на местата и не са установили нарушения.
"Студентски град беше студентски до определен момент. След реституцията в него се забелязват все по-малко неща, които да ти напомнят, че това място е правено за студенти", казва Петко Горанов - директор на общежитията на СУ и общински съветник от Демократическата партия. Според него лошата координация между държавата, местната власт и академичната общност са сред основните причини за днешната ситуация в района. "Реституцията и лошият земеделски закон позволиха на хора, които са имали земеделски земи, да получат територия за строеж в район с развита инфраструктура. Да не говорим, че поземлените комисии получиха прекалено голяма власт", допълва Горанов.
Според Венцислав Дудоленски, кмет на район "Студентски",
земеделският закон е лош, но трябва да се спазва
Щом допуска в урбанизирани райони да се възстановяват земеделски терени, ние нищо не можем да направим, допълва той. Според него студентите не са заинтересувана страна по ЗУТ да възразяват срещу строежи и на тях може да бъде обърнато внимание само от морална гледна точка. Той казва, че академичните ръководства и ректорите са тези, които трябва да подават жалби и да водят дела, ако забележат нарушения.
"Много сиви пари се струпват в строителството, защото лесно могат да станат бели. Използват се разни хватки предимно във височината, без да се нарушава кота било, но няма инвеститор, който да е толкова луд, че да вдига незаконен строеж. Такива в Студентски град няма", казва Дудоленски.
Справка в поделение "Социално-битово обслужване" на Софийския университет сочи, че са подавани многократно жалби за строящи се в близост до общежитията сгради. "Срещу сградата, която е пред бл. 42, преписката и до момента не е приключила, а тя отдавна е в експлоатация", казва Горанов. Сградата е жилищна с търговски обекти и дискотека. Изпълнител е "ДОМ ИНВ" ООД на Стефан Дончев. Според информационната система ДАКСИ по време на строителните работи съдружник на Дончев е бил Иван Модев, син на областния управител на София и председател на Българския студентски съюз, но през миналата година е излязъл от управлението на фирмата. Сега Модев ръководи и главна дирекция "Политика за младежта" към ДАМС.
Горанов казва, че при него са идвали депутати от предишния парламент
да лобират за оттегляне на жалбата срещу въпросния строеж
"Съгласих се да я оттегля, но при условие че санират студентското общежитие. На другия ден ми звъннаха и ми казаха: "Ти луд ли си? Знаеш ли колко ще струва санирането?" Така до споразумение с тях не се стигна", казва Горанов. "Няма нищо подобно - каза Дончев - не сте ли се замисляли, че рекетът може да е бил в обратна посока, от страна на Горанов, който търси начин да санира общежитията."
Горанов вижда решение на проблема, ако държавата, общината в лицето на областния управител, образователното министерство и академичните ръководства седнат и поправят грешката на закона, за да не се заличи Студентски град като такъв.
"Аз съм един от хората, които лансираха идеята Студентски град да бъде регламентиран със закон като специфична територия с ясно предназначение, но икономическите интереси надделяха", казва Горанов. Според него не бива да се очаква от хора с малък житейски опит, каквито са студентите, да бъдат движеща сила в подобна кауза. Движещ фактор там е общината, която извършва дейността по градоустройството, категоричен е той.
"Това трябваше да се случи през 90-те. В момента почти всичко е застроено и обхванато от реституцията", казва кметът. "Много от новите жилищни сгради са предвидени за отдаване под наем на студенти. Няма ли те да предпочетат, вместо да плащат 30 лв. за общежитие, да дадат 30 евро и да живеят в нормални условия, каквито предлагат новите сгради", допълва той.
Според източници от общината показателен е фактът, че издадени заповеди за премахване на незаконно поставени преместваеми търговски обекти не се изпълняват, а биват обжалвани и престояват в съда с месеци, докато през това време продължават да развиват търговска дейност.
Студентите допълват, че са обезкуражени от безразличието на държавата, общината и академичните ръководства, които в повечето случаи нехаят за случващото се в Студентски град. Според тях те наистина не са ключов фактор и сами не могат да се справят с повечето от проблемите, след като има закони, които правят възможно застрояването с жилищни сгради, заведения, казина и дискотеки в близост и вътре в самите общежития.
