Е вропейската комисия излезе с официално становище по проекта за строеж на два нови ядрени реактора в словашката АЕЦ "Моховце".
Тя препоръчва на Словакия да обърне сериозно внимание на сигурността, предвид факта, че ще бъдат инсталирани руски реактори ВВЕР 440/V213, които не разполагат с цялостна защитна обвивка, използвана в най-модерните електроцентрали, предаде БТА.
Изведените от експлоатация 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" бяха ВВЕР 440/V230.
ЕК е на мнение, че Словакия трябва да обърне внимание и на източниците на ядрено гориво, които е добре да са поне два, както и на коректното използване на отпуснатите фондове за затварянето на ядрените реактори в АЕЦ "Ясловске Бохунице", залегнало в Договора за приемането на Словакия в Европейския съюз.
Препоръките на ЕК нямат задължителен характер. Според действащите разпоредби отговорността при строеж на нови ядрени електроцентрали в ЕС носят изцяло националните власти.
Становището на Комисията беше разпространено днес по време на редовния брифинг за акредитирани към Комисията журналисти.
На въпрос на български журналисти за евентуалното пускане на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", говорителят на комисаря по енергетиката Феран Тараделяс категорично отхвърли такава възможност и посъветва България да не хаби усилия в тази насока, съобщава кореспондентът на БТА в Брюксел.
Тараделяс заяви, че блоковете са били затворени по силата на "основополагащия договор за приемането на България в Европейския съюз, каквито за съюза са договорите от Ница, Маастрихт и от Лисабон, ако бъде одобрен".
Според него договорът на България с ЕС е гласуван както от българския парламент, така и от парламентите на всички страни членки на Съюза и преразглеждането му е напълно невъзможно.
"Ето, Европейската комисия даде на България положително становище за строеж на АЕЦ "Белене". Това е друго. Не се занимавайте със спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", каза Феран Тараделяс.
В същото време
Литва прави опити да удължи срока на експлоатация на своята АЕЦ "Игналина",
която е единствената атомна елекроцентрала в балтийските страни.
Договорът за приемането на страната в ЕС я задължава до 2010 г. да закрие АЕЦ "Игналина". Според премиера Гядиминас Киркилас, много от партньорите на страната в ЕС разбират ситуацията, в която ще се окаже Литва след спирането на централата.
По време на визитата си във Вилнюс през 2007 г. обаче председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че няма реална перспектива ескплоатационният срок да бъде удължен.
Литва иска АЕЦ "Игналина" да продължи да функционира, докато на същата площадка, съвместно с другите балтийски страни и Полша, не бъде построена нова централа.
Също днес компанията ?Атомстройекспорт? съобщи в Москва, че е получила
официално разрешение за строителството на АЕЦ "Белене".
Министерството на регионалното развитие и благоустройство на България е разгледало идейния проект за АЕЦ "Белене", която ще бъде построена от ?Атомстройекспорт?, и е дало съответното разрешение на Националната електрическа компания.
Тя пък го е предала на ?Атомстройекспорт?. Тази стъпка откривала възможност за началото на нов кръг от работи по площадката на централата. Информацията беше предадена от московската агенция ИТАР-ТАСС.
Агенцията напомня, че изграждането на АЕЦ "Белене" е било започнато през 1984 г. по силата на Междуправителствено споразумение между СССР и НР България. През 1990 г. във връзка с икономическите и политическите промени в България строителството бе спряно, а през април 1991 г. правителството на страната реши окончателно да прекрати изграждането.
През април 2004 г. българското правителство гласува решение да бъде продължено изграждането на "Белене" и обяви конкурс за дострояването на централата, в който през 2006 г. ?Атомстройекспорт? с френската Арева (Areva) и германската Сименс (Siemens) победи консорциума на чешката Шкода (Skoda) и американската Уестингхаус (Werstinghouse) .
Стойността на проекта се оценява на близо 4 милиарда долара за двата блока от по 1000 МВт, подчертава ИТАР-ТАСС.
