Забързана, динамична, интересна и в същото време мръсна, неприветлива и шумна. София е всичко това, плюс още хиляди неща. Всеки от нас я обича и преживява по различен начин.
Аз лично обожавам духа й. То е нещо, което не може да се обясни с думи. По-скоро е сбор от впечатления, преживявания, аромати... Сбор от това, което е била в различните епохи, от различните й лица.
И тъй като, за да знаем кои сме сега, трябва да знаем какви сме били преди, разходката из стара, следосвобожденска София се превръща в увлекателно приключение. Което, впрочем, е разказ за нас самите.
Преди 1877 г. българските градове притежават "колорита" на източния ислямски град. Улиците са тесни, криви, мръсни и често задънени (кьорсокак).
Единствената им цел е да отведат до дома и да заблудят и отблъснат неканените гости. Обикновено са настлани с калдъръм (речни камъни), а при обилни дъждове рукват цели реки, стават хлъзгави и доста опасни за придвижване.
Освобождението донася големи промени в устройството и облика на българския град. Най-видимата от тях е свързана с улиците - те стават прави, по-широки и се пресичат под прав ъгъл - нещо невиждано дотогава.
София е избрана за столица на страната ни на 22 март 1879 г. Още по военно време турското население масово изоставя къщите си, в които се настаняват българи. Правилото е, че бедняците завладяват къщите на бедните турци, а по-заможните - имотите на мюсюлманския елит.
Външният вид на столицата се променя
Отначало се премахват най-характерните за източния град елементи - джамии, чешми, шадравани и т.н., символизиращи потисничеството. В същото време масово се строят нови църкви, а старите се допълват с камбанарии.
Гробищата се преместват извън пределите на града по хигиенни съображения. Въвежда се наименование на улиците и номериране на сградите.
Занаятчиите и търговците се задължават да окачват на дюкяните и магазините си фирмени надписи. Изготвени са правила за поддържане на реда по улиците и площадите.
Към средата на 80-те години на ХIX век е първото голямо разширяване на града в източна посока. Теренът между днешните бул. "Цариградско шосе", ул. "Московска", Двореца и пл. "Александър Невски" (около 423 дка) е предоставен за закупуване.
Новият квартал, който е и с най-добрите природно-хигиенични характеристики, става известен под името "Аристократически". Още след Освобождението бул. "Руски" (днес "Цар Освободител") е оформен като представителен.
През 1888 г. е построена гарата,
като тогава градът се разширява в северна посока. Настъпва период на бурно разрастване - към столицата се стичат стотици хиляди жители.
Постъпват огромен брой молби от бездомници за места на изплащане, тъй като наемите са непосилно високи. Така се ражда проект за нов квартал в областта Ючбунар. Заселват се бедняци в района на Шарения мост (днешният Лъвов мост).
Дълго време столицата се разраства във всички посоки чрез хаотично появяващи се квартали и предградия. По този начин възниква и днешният "Лозенец" (Корубаглар) - на земи от ниви, ливади и градини се заселват бедняци, които създават нов квартал.
Ново явление в разрастването на София е заграбването на общинска мера от нуждаещи се, които построяват там къщите си (Коньовица). Самонастанилите се оказват решителна съпротива на стражарите и пожарникарите, които се опитват да ги изгонят.
Възникват и множество предградия в земите на околните села. Така от землището на с. Бояна възниква кварталът Павлово, а Красно село е наричано Нова Бояна или Нов Ючбунар.
Според наблюдатели от това време, София се състои от две части: едната принадлежи на Европа - това е
"Аристократичният" квартал,
с прави улици и съвременни сгради; другата част приляга повече на Изтока - бедняшките квартали, в които властва хаотичното градоустройство.
Въпреки стихийния принцип на изграждане, те все пак са устроени сполучливо, тъй като заселниците носят традициите от родните си места, подчинявайки ги на стремежа за спазване на линеарната посока на уличната мрежа.
Един от главните проблеми
е павирането на улиците. Първата асфалтова настилка през 1891 г. е отхвърлена като "европейски боклук". Софиянци предпочитат гранитните блокчета, но много малка част от улиците са павирани - главно в централните части.
През 30-те тротоарите се снабдяват с железни парапети, а на уличните платна са поставени означения за пресичане - металически квадратни плочки, т.нар. "зебър".
През 1885 г. е създадена Александровската градина,
а година по-късно се появява първата цветна оранжерия, известна като "стъклената градина". Има идея за ограждане на София с голям залесителен пояс, по подобие на Виена и други европейски столици.
Начинанието започва през 1881 г. и завършва с изграждането на Пипиниерата (Борисовата градина) и няколко разсадника. Но в началото на 20-те години те са почти унищожени, за да бъдат раздадени земите им на бездомници и бежанци.
След Освобождението започват бурно да се строят нови къщи, както и да се подновяват старите. Промяната се вижда най-ясно при сградите на елита, който иска да подчертае както своя социален статут, така и отделянето си от масата.
Първите такива жилища, построени по европейска архитектура, според тогавашното им название, се появяват скоро след Освобождението. Принципът е пълно скъсване с традицията и заимстване на форми от Западна Европа. Например, къщата на Григор Начович е с балкони, тераси, чакалня, баня, гранитни стълби, камина и т.н., Иречек я нарича - "испански замък".
Елитният дом е оборудван със зимник, етаж и мансарда, голям салон в центъра, който се свързва с пет-шест помещения. Фасадата е раздвижена, присъстват ренесансови, барокови и редица други елементи.
В края на XIX век се строят големи входни преддверия, водещи към светъл хол, а богато изработени стълби отвеждат към горните етажи. Фасадите се оформят според модния за времето стил сецесион (къщите на Д. Яблански и П. Сърмаджиев).
След войните помещенията стават по-просторни и по-светли, използват се елементи от възрожденската архитектура.
Постепенно къщите се преместват от центъра на двора на уличната линия, по-плътно до останалите. В централните части дворът намалява или изчезва. В домовете на богатите той представлява малък парк със статуи, фигури, водоскоци.
Промените засягат и интериора
В края на XIX век става популярен паркетът, а подът от дъски е характерен за по-бедните. Прозорците са с дървени капаци, които са добро средство за защита срещу дъжд, вятър и сняг.
В първите години след Освобождението остъкленият прозорец е характерен само за къщите на богатите, но към средата на 80-те години той вече се налага в домовете и на другите съсловия.
През лятото стъклата се закриват с вестници, за да се пази покъщнината от "изгаряне" - това е и знак, че обитателите са заминали извън града. Бавно проникват пердетата и завесите.
Постепенно се изоставят неподвижните мебели (долап, миндер) и се заменят с подвижни (гардероб, бюфет, скрин). Но новите мебели почти не се употребяват, а и цените им са неимоверно високи.
Известно е твърдението от първите години след Освобождението, че "само този може да претендира за елитност в българската столица, който може да предложи на всеки от гостите си по един стол".
Креватите се появяват в началото на 80-те години на XIX век. Дюшекът, юрганът и възглавницата присъстват в почти всяка къща, но рядко се използват - обикновено се пазят в сандъците и се вадят само пред гости, когато трябва да се демонстрира благополучие.
Бързото нарастване на града ражда една нова форма, която има за цел да разреши жилищния проблем, а днес се е превърнала в нещо обичайно. Това е
идеята за "домостроителната кооперация",
внесена от чужбина. Започват да се издигат сгради, които се засенчват една друга, без дворове, с тъмни и тесни коридори между тях. Благочестиви столичани протестират срещу строежа на няколкоетажни блокове - наричани са "гнездо на разврат и поквара на населението".
Следосвобожденският период е истински
бум на заведенията
Кафенетата на по-бедните слоеве са шумни и задимени, често там могат да се използват услугите и на бръснаря и часовникаря. Огромна е разликата с тези на социалния елит, където се пие филтрирано кафе, капуцинер (кафе с мляко) с виенска кифла или щрудел, поднасят се ликьор и пасти. Масите са с мраморни плочи, а около тях са разположени канапета.
От Европа се внасят форми, които силно скандализират обществото със свободата си. Заведенията от вариететен тип отначало по нищо не се различават от публичните домове. Но след средата на 80-те те вече започват да се оформят като любимо място за богатите прослойки.
Локалите и кафе-шантаните се разпространяват бързо в почти всички градове. Още в първите десетилетия след Освобождението е издаден правилник за тях с цел
да не се превръщат в публични домове
Но забраните доста често се заобикалят. Общината се намесва и в уредбата на публичните домове, които са упражнявали дейността си в частни къщи и хотели.
След приемане на правилник за проституцията се определят сгради за тази цел и се отпускат средства за изграждане на високи дувари, които да ги скрият от очите на гражданството.
В правилника са се уреждали и санитарните изисквания, и медицинският контрол в домовете. Сред обществото широка популярност получават бирариите.
"Виенската" ("европейската") сладкарница възниква като увеселително заведение за елита и запазва репутацията си на място, което не нарушава добрия тон на обществено поведение.
Търговските магазини се съсредоточават в централната част на града. Възникват т.нар. "пасажи" - малки дюкянчета, натрупани едно до друго на коридор, разширен в средата, с шадраван, извеждащ на околните улици. Това е мястото, където може да се купи и продаде всичко.
Халите в София са открити през 1909 г. и играят огромна роля за преустройството на софийския пазар и промяната в облика на съседните търговски улици...
Такава е била София преди един век. Разходката из потайностите й може да бъде безкрайно дълга и интригуваща. И някак си естествено продължава и в наши дни. Открихте ли общите черти?
