Н ародното събрание започна да обсъжда днес предложените промени за изменение и допълнение на Закона за МВР.
Парламентът обсъжда на първо четене шест законопроекта: четири са на независимия депутат Владимир Кузов, един - на Минчо Христов и Стела Банкова и един на Ангел Найденов БСП. Сериозно се обсъжда само последният проект.
В изказване пред депутатите министърът на вътрешните работи Михаил Миков за първи път съобщи броя на работещите в системата. Те са 63 хил. души, като от тях 47 хил. са полицаи, 8 хил. - пожарникари, 5 хил. -администрация.
Миков уточни, че всички европейски държави са обявили броя на служителите във вътрешните министерства, а досега в България никой не се е осмелил да оповести тези данни.
Министърът подчерта, че, като обявява броя на заетите в МВР, не нарушава Закона за класифицирана информация и че още следващата седмица ще предаде данните на Националния статистически институт.
По повод на предложените промени в структурата на МВР Миков отбеляза, че е нужна промяна в мисленето и целта е да се избягва стереотипът за МВР като символ на силоващина и като място, от което тече информация и същевременно върви игра на тайни. Искаме добре функционираща структура, подчерта министърът.
По повод на критиките на опозицията за хаоса, който се създава в разследването с поправките, Миков припомни, че с новия НПК основна фигура в разследването е прокурорът. В МВР се събират доказателствата, а преценката, кои от тях са необходими за обвинителния акт се прави от прокурора, допълни той.
В цяла Европа разследващите полицаи събират фактите без от тях да се изисква юридическа квалификация, каза министърът. Според него няма пречка оперативните работници с голям стаж, които са завършили Академията на МВР да бъдат ангажирани със събирането на факти, които да докажат тезата на обвинението.
Министърът се обяви и за промяна в Наказателния кодекс, а доброто време за това била есента. Според него трябва да се преосмисли тежестта на наказанията, възможностите за замяна на наказание, както и честотата на прилагане на съдебното споразумение.
Две категории служители на Министерството на вътрешните работи да имат разследващи функции, предвижда проектът, внесен от управляващото мнозинство, кито бяха вече подкрепени от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Предвижда се да бъде въведена фигурата на "разследващия полицай". Целта е разширяване кръга на разследващите органи за по- ефективно разследването в досъдебното производство. Предложението е съобразено и с препоръките на Европейската комисия.
В проекта е изпълнено искането на новия вътрешен министър Михаил Миков службите за подслушване и следене ДОТИ (Дирекция "Оперативно-техническа информация") и ДОИ (Дирекция "Оперативно издирване") да останат на подчинение в МВР, като се обособят в отделна агенция в рамките на министерство.
Има народни представители, които са резервирани към този текст и настояват двете дирекции да бъдат извадени от МВР.
Дори самият председател на парламентарната комисия Минчо Спасов, депутат от НДСВ, смята, че отделянето на ДОИ и ДОТИ в самостоятелно звено вътре в министерството, няма да промени статуквото.
Други предложени промени са председателят на бъдещата агенция за следене и подслушване да има мандат от пет години, да бъдат обособени пет главни дирекции в МВР, а длъжността "главен секретар на МВР" да се преименува на "главен комисар", който да има заместници.
Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) би трябвало да бъде понижена до дирекция в "Криминална полиция" според законопроекта.
Опозицията критикува предвидения начин на регламентиране на устройството и дейността на структурите на министерството, както и
обособяването на агенция към МВР, която да отговаря за използването на специалните разузнавателни средства (СРС).
Според Атанас Атанасов от ДСБ, дефект в законопроекта са многото
препратки към правилниците, чрез които да се уреждат устройството и дейностите на отделните структури. Това не може да става с подзаконови актове, смята депутатът.
Той одобри предложението да има само един главен комисар в системата и това да бъде главният секретар. По думите му, проблемът е, че отново правилник ще регламентира основните дейности около главния секретар и назначаването на заместниците му. По този начин има опасност от създаване на допълнителни структурни звена около главния секретар и така той
ще се превърне във втори структурен център на МВР, коментира Атанасов.
Междувременно Върховният административен съд обяви, че ще реши в 30-дневен срок дали е законна наредбата на МВР за следене в интернет и чрез мобилните оператори. Тя беше атакувана от Програма "Достъп до информация".
