У чителите вече няма да имат право да дават частни уроци на учениците, които обучават. Това предвиждат поправките в Закона за народната просвета, приета днес от парламента на второ четене.
Никакво право да предлагат индивидуално обучение няма да имат и директорите и помощник-директорите на училищата, както и началниците и служителите в инспекторатите по образованието, в МОН и общинските чиновници в обслужващите звена.
За да удостоверяват, че не дават частни уроци, учителите и служителите ще подават декларации за липсата на конфликт на интереси.
С поправките се въвеждат т.нар. "защитени училища". Те ще са в райони със силно разпръснати населени места.
Защитено училище ще става учебно заведение, което би трябвало да бъде закрито заради липса на деца, но няма да бъде поради липса на близко учебно заведение или защото средищното училище не може да поеме учениците.
Защитените училища ще получават допълнително финансиране от държавата, а списъкът с тях ще бъде обявен на сайта на МОН.
В окончателния текст на Закона за народната просвета остана изискването за усвояването на книжовния български език. Узаконяват се и матурите.
Директорите ще носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда, ако надвишат бюджета на учебното заведение с 20%.
Движението на родителите за качествено образование настоява държавните зрелостни изпити да бъдат стандартизирани и предхождани от ежегодни апробации. Трябва да има ясни критерии за оценяването им, каза на пресконференция в БТА Димитрина Ставрова, координатор на движението.
От него настояват да се подкрепи едно от внесените в парламента предложения и учениците от випуск 2008 да имат право да вписват оценките от матурите в дипломата си само ако не им вредят, както това е гласувано за випуск 2007.
Парламентът одобри провеждането на задължителните матури с голям компромис заради липсата на твърда скала за оценка на резултатите, коментира председателят на парламентарната комисия по образование Лютви Местан.
Според Местан този компромис е бил необходим, за да не плати випуск 2008 висока цена за явяването си на първата задължителна матура. Той е на мнение, че негативно влияние върху резултатите от матурите можеше да окажат липсата на позиция и стресът от първото явяване на задължителен държавен зрелостен изпит.
В обозримо бъдеще трябва да вървим към създаване на твърда скала за оценка, защото иначе държавните зрелостни изпити няма да изиграят очакваната роля, каза още Местан.
По думите му тестовете трябва да съдържат стандарта, който учениците да се стремят да покрият. Положителната оценка трябва да се получава, след като е покрит образователния минимум.
Занапред целта на матурите би трябвало да бъде не нагаждането на стандартите към нивото на учениците, а учениците да се стремят да покриват стандартите, посочи той.
Местан добави, че за усвояването на книжовния език не са отговорни само учителите по литература, а книжовните норми се усвояват във всички предмети и във всички училищни етапи.
Той беше категоричен, че никога никой не е поставял под съмнение задължителното изучаване на българския език в училище.
