Б роят на почивните дни в различните държави членки се различава твърде много, показва проучване на Европейската фондация за подобрение на условията на живот и работа (Eurofound.europa.eu).
Най-облагодетелствани в това отношение са шведите, които имат право на 42 дни отсъствие от работа, както тук освен полагаемата им се отпуска влизат и различните официални празници, които не се отработват.
Веднага след шведите се нареждат германците с 40 дни, италианците с 39, датчаните и люксемургците с 38.
На другия полюс са естонците, който имат само 26 почивни дни. Малко пред тях са латвийците (27 дни), унгарците (28 дни) и ирландците (29 дни).
Средно гражданите от 12-те нови страни членки на съюза работят две седмици и половина повече от хората в старите държави членки, показва още изследването (Working time developments - 2006).
Сравнявайки данни на годишна база става видно, че в Естония, Латвия, Унгария, Полша и Румъния се е работило най-много, а във Франция, Швеция, Дания и Германия - най-малко.
Естонците например са работили средно по 1872 часа на година, което е с цели 7,6 работни седмици повече, отколкото французите (1568 часа). България е в челната десетка с 1808 часа.
Изследването е откроило и разликите в броя на работните часове на седмица.
Усреднените данни за всяка страна показват, че най-дълга е работната седмица при латвийците - 42,1 часа (при норматив от 40), а най-кратка е във Франция - 37,6 (при норматив 35).
България е на шесто място в класацията с 41 часа. Средната стойност за целия ЕС е 39,9 часа.
Най-много работници "на повикване" има в Холандия и Норвегия - предимно сред заетите в здравеопазването, транспорта, хотелиерството и кетъринга.
