Х ванах се на бас с брат ми за билет за концерта на Стив Вай, че мога да изкарам пет дни, без да използвам съвременните технологични блага!
"Ти си робиня на технологиите, момиче" - ми каза той. Истина е!
Половината ми ден минава в Интернет, на мобилния и със софтуера, който обслужва радиопрограмата, която водя.
Заплатата ми идва по дебитна карта, мейлът ми е най-лесният начин да общувам с приятели и колеги.
Но... билети за Стив - много сладко изкушение!
Ден Първи
Закъснявам за работа. Трябват ми пари, но нали не мога да тегля от картата си, преравям джобовете на всички палта и сака, които висят в гардероба, за забравени левчета от миналата година.
Най-накрая стигам в офиса. Колегите ми, скупчени пред компютъра, гледат трейлъра на нов филм.
Пуснали са ми линка, ама аз нали не трябва...! Докато те се забавляват, аз се захващам да напиша проекта, който очаква от мен шефът - за нови рубрики в предаването.
Разбира се, трябва да ползвам лист и хартия, за да осъзная, колко съм закъсала с почерка.
Едно време имах шестици по краснопис, а сега се появяват някакви гарги вместо букви. Всъщност откога не съм писала на ръка?
И така, понеже не мога да си проверя мейла и да зяпам по сайтове, свършвам работата си по-рано, което доста озадачава началството.
Ден Втори
Облогът продължава със страшна сила. Отивам в "Била" да напазарувам за вечерта.
Бих искала да се обадя на Грета, но нейният номер е в мобилния ми, който нямам право да използвам.
Въобще не помня какъв й беше телефонът?! Отсега нататък ще се опитам да запомня поне номерата на най-близките ми приятели.
Бутам количката към зеленчуковия щанд. Пълня торбички с домати, краставици и картофи.
Оглеждам се и - шах! Ползването на електронната везна е забранено.
Хуквам да се моля на консултантите в магазина да ми претеглят зарзавата на обикновен кантар.
Такъв, естествено, няма в модерния магазин. Разтоварвам количката и хуквам към кварталната бакалия.
Ден Трети
Става много трудно! Може би трябва да се откажа? Но лицето на Стив Вай от плаката за концерта ми намига от уличните стълбове.
След 10-часов работен ден се прибирам вкъщи умряла от глад. В хладилника - вчерашното ядене, вдървено от студ.
Достъпът до микровълновата - строго забранен! Пускам фурната на електрическата печка на максимум.
Ама ще трябва да изчакам поне 20 минути до вечеря! Посягам към дистанционното на телевизора, но... стоп! Не е по правилата на облога.
Ден Четвърти
Най-добрата ми приятелката от детството има рожден ден след пет дни.
Тя живее във Варна. Искам да я зарадвам с картичка, но не мога да я пратя по мейла!
Тръгвам да търся по будките наоколо. Намирам много хубава, авторска, ама пликове и марки - няма!
Продължавам обиколката на квартала. В малката пощичка зад ъгъла откривам, че хората все още си изпращат писма по стария, ретро начин - на хартия.
Ближа марка и въздъхвам тревожно - ще стигне ли навреме?
Друго си е просто - клик!, и съобщението е изпратено.
Ден Пети
Преоткрих удоволствието от тишината. Без телевизор, без музика от CD и DVD, без мобилни телефони.
Апартаментът е спокоен като градската библиотека. Лягам си рано.
И се зачитам в "Мечо Пух", който лежи на нощното ми шкафче до леглото на детето.
Страхотно! Сънувам най-красивите сънища от години насам!
Елена Розберг, сп. "Грация"
