Безспорен е факта, че без вода - живот няма, следователно: ако ценим живота си трябва да ценим водата във всичките й форми. Изключително важно е да бъде тя в оптимални количества да бъде, колкото трябва - там кадето трябва ,за да не се превърне от животворна в животоотнемаща. Както по-малкото така и по-голямото количество могат да са пагобни.Баланса е много важен във всички свери и водата не прави изключение.Усилията да търсим златната среда освен, че няма да са напразни според мен дори са най-важни.
Ние -хората имаме уникалната възможност да осъзнаваме полезността и вредата, чрез преценка на последствията.И по този начин да разберем важността от контрол върху баланса.Като започнем от самите нас и количеството вода в тялото ни --в мозъка си имаме САК ( система за автоматичен контрол), която отчита количеството вода и ако е намаляло ни изпраща, такива сигнали ,като'' жажда'', за да можем ние съответно да разберем, че трябва да го повишим.Минаваме например през земеделието и влиянието на водата върху растенията и ролята на човека да извършва контрол, поради невъзможността на природата да се съобразява с човека ,а със себе си и влиянието на човека върху нея Което налага'' човека'' да се съобразява с природните и климатични закони и да се нагажда според тях На различните конкретни хора са им нужни различни количества вода във един и същ момент за това се налага сами да извършват баланса между наличното количество и желаното .Планетата също прави контрол и промени с цел баланс в себе си заради промените които правим ние например, което пък води до необходимост ние отново да правим промени съобразени с конкретните ни нужди и т. н. Освен количеството -огромно влияние има и химичния състав и по точно съдържанието на токсични вещества.Това е въпрос който наболя на последък след Фукошима.Това също е въпрос по, който има нужда от контрол и постигане на баланс.
В същност повечето хора използват природните ресурси и може би ги мислят за даденост.Мисля, че са малко тези, които осъзнават че действията ни си имат последствия, че след нашите промени следват неизменно природни промени .Защото ако нашите действия са пожелателни - природните са задължителни.Планетата няма разум с който да реши да стори нещо или не тя просто изпълнява баланс- както дишането при нас - ние не мислим във всяка секунда, че трябва да вдишаме или издишаме, това става по физичен закон поради разликата в количеството и налягането в нас и отвън.
Мисля, че е много важно да използваме разума с който сме надарени и да предвиждаме (предполагаме) последствията от действията си.Да не забравяме, че такива задължително ще има . И в резултат на преценка на риска да преценим дали си струват желаните от нас действия. Дали сме в състояние да преодолеем последствията. Например източването на петрол оставя огромни подземни кухини ,които може би са причина за зачестилите бедствия като: цунамита ,вулкани ,земетресения . Които отнеха много животи и причиниха заболявания.Мисля, че има голяма нужда от изследвания и установяване на истинските причини за тези действия на планетата защото те задължително са причинени от нечии промени в баланса й. За да извършим дадено действие (промяна) трябва да сравним полезността, която целим и вредата от последствията.
Всеки от нас може да се погрижи за водата около себе си .Да направим това, което зависи от нас, за да запазим богатството -"вода" за идните поколения.Най-малкото ,което можем да сторим е да опазим чистотата , както Да почистваме така и да Не замърсяваме.Да запазим баланса. Опазвайки водата- правим крачка в опазването на живота като цяло.
Искрено се надявам, че все повече хора започват да мислят за водата не само като средство за миене, пиене и въобще задоволяване на физически нужди .Иска ми се да вярвам, че вече сме надживяли това да бъдем само консуматори.Все по-честото напомняне на децата за водата и важността на нейното опазване, и изграждане на мислене в посока на преценка на риска ,би дало още по- добри резултати в близко бъдеще.
Защото, дори и да не ни се иска да си го признаем, с годините съзнанието ни се заема с мисли за собственото ни моментно оцеляване и все по-рядко се сещаме за оцеляването на човечеството и света като цяло. А когато тези мисли са се превърнали в навик, в нещо което не изисква усилие, а изниква в съзнанието ни инстинктивно ,тогава дори ротината на ежедневието и всякакви битови проблеми не биха били в състояние да попречат на екологичното ни житие.
