Би Би Си: Журналистическа помощ за България отвън

"Бл лгарите (в едно предишно прераждане) са знаели едно-две неща за терора, но напоследък, особено когато бяха убити двама техни сънародници в Ирак, се почувствали зле подготвени да се справят със събитията" - така започва репортажа си от нашата страна медийният наблюдател от Би Би Си Ник Хайъм, който бе сред поканените на годишната среща на Българската медийна коалиция (БМК) в Банско.

Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de) ни предлага и останалата част от неговите впечатления, излъчен на 7 август в рубриката "От нашия кореспондент" по Радио 4 на Би Би Си:

"Вечерта беше много балканска.

Масата беше отрупана с ястия, от люти до сладки.

Лееше се вино и ракия. Чукаха се чаши и се вдигаха тостове.

Тогава засвири цигански оркестър и като стигна до масата ни, един от компанията стана да танцува.

Тя беше слаба, руса, на трийсет и няколко години, в джинси и прилепнала черна блуза, а нейното солово изпълнение, както самата тя обясни, беше нещо средно между традиционните народни стилове и съвременната хаусмузика.

То също така беше подчертано сексапилно.

До края на вечерта тя беше успяла да увлече на дансинга почти всички други жени и дори един-двама мъже, и те се хванаха на ръце в дълга редица, танцувайки на традиционните фолкритми.

Тя се оказа един от началниците на Българската национална телевизия (БНТ).

Много се опитвах да си представя някой - който и да е - от шефовете на Би Би Си, да направи нещо подобно. Откровено казано, не успях.

Мания за строежи

Ние бяхме в Банско, ски-курорт в планината Пирин в Югозападна България.

Банско, също както и танцът на жената, е объркваща смесица от старото и новото.

Наблизо до хотела открих една жена да си пере килимите наа открито, в дървено корито, наподобяващо дъното на грамаден варел. Водата падаше от тръба, идваща някъде от планината, блъскаше в тепавицата и въртеше бързо килимите, преди да изтече през ръба.

Жената беше наела тепавицата за сутринта.

Каза ни, че Банско имало пет такива общински перални машини, движени от силата на гравитацията, но сега били останали само две.

Останалите изчезнали, за да направят място на хотели, като онзи, където бях отседнал аз - чисто нови и претендиращи (според мен твърде оптимистично) за четири звезди.

В съседство сриваха къщи, за да строят друг хотел. Казаха ми, че местните власти издали разрешителни за още 40.

Почти същото става и в курортите по българското черноморско крайбрежие.

Преход

Не всеки е доволен от наплива за развитие на туристическата инфраструктура в страната.

Природозащитници недоволстваха от новите лифтове и ски-влекове, проправили си път през гористите склонове над Банско.

Правителството от своя страна обмисля да прокара закон, малко позакъснял, за да ограничи броя на хотелите по Черноморието.

Човек обаче може да си обясни защо е толкова привлекателен разрастващият се туризъм - с обещанията си за посетители от чужбина и чужда валута.

След 50 години комунизъм и почти 15 години свободен пазар българската икономика е пълна бъркотия.

Пътят от столицата София е осеян с бетонните скелети на тежка индустрия в съветски стил.

Фабрики за тежко машиностроене, давали работа на хиляди хора, сега са празни и се рушат.

Бившите им работници са се присъединили към 12-те процента българи, които са официално безработни, или към онези 1 млн. (от общо 8 млн. население), които живеят под прага на бедността.

Приспособяването към посткомунистическия свят се оказа болезнено за България в повече аспекти, не само социален и икономически.

Целта на посещението ми в Банско бе да говоря за тероризма и медиите на конференция на журналисти.

Някога България изнасяше тероризъм.

През 1978 г. българският емигрант Георги Марков, работещ за Световната служба на Би Би Си, беше убит с отровен чадър, забоден в крака му, докато минавал по моста "Уотърлу" в Лондон.

Сега обаче България е сред засегнатите.

Бомбени атентати, убийства и отвличания

Двама български шофьори на камиони бяха обезглавени, след като бяха отвлечени в Ирак, а наскоро група, твърдяща, че е европейският клон на "Ал Кайда", заплаши България с нападения заради присъствието на страната сред коалиционните сили в Ирак.

Журналистите искаха да разберат как Би Би Си се е справила с отразяването на изстъпленията на терористите.

В сравнение с нашите български колеги ние може да сме лоши танцьори, но след 35 години отразяване на събитията в Северна Ирландия това е нещо, което НАИСТИНА умеем.

Отговорните медии в свободното общество трябва да внимават да не дават на терористите, както запомнящо се изрази Маргарет Тачър, "кислорода на общественото внимание".

Но те все пак трябва да съобщават за изстъпленията на терористите и да се опитват да дадат обяснение.

Трудно е да се намери равновесие - Би Би Си също не успяваше винаги, както показват периодичните неразбирателства с редица британски правителства.

Сега българските журналисти са изправени пред същото предизвикателство - както и цялото българско общество, което трябва да свикне със заплахата от бомбени атентати, убийства и отвличания, тъй като е част от американската коалиция срещу тероризма.

Това е една от проявите на съвременния свят, с която може би ще се свикне по-трудно, отколкото с различните танци или с отражението на туризма върху околната среда.